Майкл Коннелли - Горящата стая

— Върви при Алисия и остани с нея — прошепна й Бош. — Аз ще поема Мария. После трябва да извикаме криминалистите.

— Добре.

— Ще се наложи да останеш с тях. Аз тръгвам при първа възможност.

— Къде ще ходиш?

Преди Бош да успее да отговори, отгоре се чу глас.

— Брус? Къде си? Алисия?

Бош обърна гръб на Сото и тръгна към стълбите. Преди да успее да ги изкачи, Мария Брусард се появи на площадката, видя го и изпищя.

— Какво правите тук? Къде е съпругът ми?

Бош забърза нагоре и вдигна успокояващо ръце. Хвана я за раменете и се опита да я дръпне от стълбите. Тя се замята, опитвайки се да се освободи.

— Не ме докосвай! Къде е Чарлз? Брус, какво става?

Бош успя да я задържи и я избута към стената, но тя отново се опита да мине покрай него и да слезе по стълбите. Той я притисна и се замисли дали да не я закопчае, но се отказа.

— Госпожо Брусард, трябва да се успокоите.

— Няма да се успокоя. Не и докато не видя съпруга си. Брус!

Отново опита да мине покрай него, но той я бе приковал здраво за стената. Пое въздух и прошепна в ухото й:

— Съжалявам, госпожо Брусард, но съпругът ви е мъртъв.

За втори път през последните десет минути в къщата отекна пронизителен писък.

Бош усети как тялото на Мария Брусард се отпуска. Дръпна я от стената и я поведе към канапето в дневната. Щом я сложи да седне, извади телефона си и се обади.

Предизборният екип на Зеяс за губернаторските избори отваряше нови офиси на Оливера Стрийт до Авила Адоб, най-старата жилищна сграда в Лос Анджелис. Целеха се в метафората да започнат кампанията точно там, където е бил основан градът. Започваше поредното ново начало, не само за Лос Анджелис, но и за цяла Калифорния. В щабквартирата кипеше оживена работа, подреждаха се бюра, инсталираха се телефони. Доброволци, работещи за кандидата за губернатор, сновяха из трите помещения под ръководството на водачката на екипа, която беше затъкнала молив зад ухото си. Бош влезе в основното помещение и попита жената с молива дали Конър Спивак е някъде тук. Тя изгледа за момент Бош и двамата мъже с него, после реши да не ги пита по каква работа идват и извика:

— Конър! Имаш посетители.

— Тук съм — обади се отнякъде шефът на щаба.

Жената взе молива и посочи една от двете врати в задната част. Бош тръгна натам и влезе в по-малка стая, в която вече беше сложено бюро, зад което се беше настанил удобно Спивак. На стената зад него се мъдреше копие на плаката „Всеки е от значение“, който Бош беше взел от „Бевърли Хилс Хилтън“ по-рано през седмицата. Последният човек от групата на Бош затвори вратата.

— Детектив Бош, ама че изненада — каза Спивак.

— Нима? — отвърна Бош.

— Да, но приятна. Кого водите? Двама от най-добрите полицаи на Ел Ей ли?

Бош се обърна последователно към спътниците си и представи детективи Родригес и Рохас.

— Може би ги помните. Те са първоначалните следователи по случая Мерсед.

— О, да, мисля, че ги помня — каза Спивак. — Значи имате новини по случая, които да споделя с кмета?

Бош кимна и каза:

— Новината е, че ще трябва да си потърсите друго финансиране за кампанията.

Спивак го погледна объркано.

— Така ли? И защо?

— Защото Чарлз Брусард написа последния си чек — отвърна Бош.

Объркването се смени със скептицизъм.

— Не съм сигурен какво искате да кажете с това, но…

— Искам да кажа, че е мъртъв.

Бош зачака реакцията, но Спивак успя да запази непроницаема физиономия. Тогава Бош каза следващата новина, която гарантирано щеше да промени това.

— И освен от алтернативно финансиране кметът ще има нужда от нов началник-щаб. Арестуван сте, Спивак. За съучастничество в убийство.

Спивак избухна в смях, после рязко спря.

— Това си го биваше, детектив.

Бош не се смееше.

— Станете, моля — каза той.

— Какво? — слиса се Спивак. — Сериозно ли говорите?

— Абсолютно сериозно. Станете.

— Не може да бъде. На какви основания ме арестувате?

— На основание, че преди десет години служителка на Чарлз Брусард ви е казала, че е чула Брусард и човек на име Дейвид Уилман да обсъждат прострелването на Орландо Мерсед, извършено от Уилман по искане на Брусард.

Бош посочи мъжете, стоящи от двете му страни.

— Вместо да предадете тази информация на разследващите детективи, вие сте я премълчали и сте я използвали да изнудвате Брусард да финансира богато и непрекъснато кампаниите на Армандо Зеяс.

Спивак отново се изсмя, но този път в смеха му се долавяше нервна нотка.