Майкл Коннелли - Горящата стая

— След вчерашния преглед доктор Инойос ми удари печат, че съм здрава — каза тя. — Още няма резултати от ПУП, но капитанът каза, че в понеделник ще мога да се върна на мястото си. Май не му харесва да седя толкова близо до кабинета му и да чувам какво ли не.

Бош кимна. Допадна му, че използва съкращението „престрелка с участието на полицай“ вместо сегашното име на екипа — РУН, или разследване на употреба на сила. Това показваше придържане към старата школа.

— Добре — каза той. — Не би трябвало да имаш проблеми с ПУП. Просто им отнема цяла вечност да се оправят с бумащината.

— Не знам — каза Сото. — Два инцидента за по-малко от година… може да помислят, че има някакъв модел.

Бош се намръщи.

— Преди двайсет и пет години щяха да ти дадат медал и да те повишат за подобен модел.

— Времената са различни, Хари.

Той кимна и реши, че е време да започне по същество, макар че следващата част от разговора нямаше да е приятна.

— Значи… имам новини за сестра Естир.

— Какви? — попита Сото, без да крие вълнението си. — Да не се е върнала в манастира?

Бош поклати глава.

— Не. И няма да се върне. Вчера говорих със сестра Джералдин. Каза ми, че са я убили.

— Какво!? Боже мой!

— Каза, че от наркокартелите отишли в селото и я измъкнали навън, като твърдели, че е информатор на Judicial Policia. Измъчвали я и после я убили и я захвърлили край пътя, за да бъде намерена.

Сото се загледа в нищото, замислена за съдбата на Ана Асеведо, известна като сестра Естир Гонзалес.

— Не мога да повярвам — промълви най-сетне.

— И аз не съм сигурен, че вярвам — каза Бош. — Поне засега. Ето защо ще ида до Калексико. Тялото трябва да пристигне днес, за да бъде погребано в гробището зад манастира. Ще ида да се уверя с очите си. Сестра Джералдин каза, че ще ми позволи да огледам стаята и личните вещи на сестра Естир. Дойдох да попитам дали искаш да дойдеш с мен.

— Хари, насадиха ме на това бюро. Капитанът няма да ми позволи…

— Точно затова заминавам утре. В края на краищата съботата си е твой ден. Капитанът не може да ти казва какво да правиш. Ще я погребват в неделя. Така че или утре, или никога.

Сото кимаше още преди да е свършил.

— Брой ме и мен.

— Добре — каза Бош. — Искам да тръгнем рано.

— Нямам проблем с ранните часове.

Бош се усмихна.

— Знам. Да се срещнем утре в седем тук.

Погледът на Сото отново стана отнесен.

— Какво? — попита Бош.

— Мислех си — каза тя. — Как смяташ, дали сестра Джералдин й е казала, че сме ходили в манастира и сме питали за нея?

— Да — каза Бош. — Попитах я и тя потвърди, че е казала, че сме ходили и сме искали да говорим с нея. Разговаряли са няколко дни по-късно.

— В такъв случай мислиш ли, че тя…

Не довърши, но Бош знаеше какво си мисли и какво се кани да попита. Възможно ли е сестра Естир да е съобщила за някого, защото е знаела, че вестта ще стигне до наркокартелите и ще има бързи и сигурни последици въпреки че е монахиня на мисия?

— Да — каза Бош. — Точно това си мисля.

Стигнаха в събота по обед и отидоха направо в погребалния дом в центъра на Калексико, за да видят тялото на сестра Естир и да потвърдят както смъртта, така и самоличността й. Бош беше взел преносим четец на пръстови отпечатъци от Флауърс от техническия отдел, взе отпечатък от палеца и го изпрати в базата данни на щатската Дирекция за моторни превозни средства, където беше сравнен с отпечатъка на Ана Мария Асеведо, взет при изваждането на шофьорската й книжка през 1992 г. — последната книжка преди изчезването й.

Младата сестра Тереза ги посрещна на вратата на манастира и ги въведе вътре. Сестра Джералдин я беше предупредила да очаква детективите от Лос Анджелис и да ги пусне в стаята на сестра Естир. Тя ги поведе нагоре по стъпалата и по дълъг коридор. Обстановката приличаше на общежитие на колеж, ако не се брояха религиозните изображения и цитати от Библията по дъските за обяви между вратите.

— Ще останете ли за погребалната литургия утре? — попита сестра Тереза.

— Не, дойдохме само за един ден — отвърна Бош.

— О, жалко. Ще е много специална. Сестра Еси си отива у дома при Господ.

Бош кимна мълчаливо. Не знаеше какво да каже.

Сестра Тереза спря пред последната врата от дясната страна на коридора. Между вратата и касата бяха пъхнати множество религиозни картички и тя ги махна, преди да отвори. Стаята не беше заключена.

— Тясно е — каза сестра Тереза. — Сигурна съм, че не е нужно да ви се пречкам и да заемам място.