Майкл Коннелли - Горящата стая

— Добре — каза Бош. — Да вървим.

Бош пристигна в отдела и завари Сото на мястото й. Всъщност била там от неделя, както сама сподели. Дошла да напише резюмето за разследването на Бони Брай, за да го даде на капитан Краудър за одобрение и после да го даде в Окръжна прокуратура, която да закрие официално случая без арести и повдигане на обвинения. Бош я беше натоварил да напише резюмето, тъй като случаят беше в много отношения неин.

Докладът се получи дванайсет страници. Беше подробен и пълен и Бош се усети как кима несъзнателно, докато чете. Сото беше подредила събраните факти по такъв начин, че докладът беше убедителен, но в същото време не посочваше къде пътят на Ана Асеведо се е пресякъл с този на двамата мъже, предизвикали пожара в Бони Брай и след това извършили обира на ЕЗБанк.

Помисли си, че няма да има възражения от страна на Краудър, защото за него случаят нямаше лоши страни. Можеше да обяви, че са приключили голям случай, и нямаше как да се докаже, че греши. Това за него беше идеалното решение. Но следващата стъпка щеше да е трудна. Окръжната прокуратура нямаше да е склонна да приключи случая поради липсата на признания, веществени доказателства и пряка връзка между всички участници.

Бош знаеше, че ще намерят начин да се оправят с прокуратурата. Приключването на случая щеше да е огромна новина в медиите — не само поради броя на жертвите и самоличността на мъртвите заподозрени, но и поради следователя, работил по него. Докладът на Сото разкриваше личната й връзка с пожара. Всичко това можеше да бъде използвано в подкрепа за официалното приключване на случая.

След като прочете доклада за втори път, Бош имаше само един въпрос към Сото.

— Люси, сигурна ли си, че искаш да разкриеш връзката си с това?

— Да. Това е моята история. Дори да си навлека неприятности, време е да я разкажа.

Бош кимна. Нямаше намерение да я увещава да не го прави. Права беше. Това беше нейната история и беше време да я разкаже. Това обаче щеше да разкрие, че при кандидатстването си в отдела е пропуснала да спомене за Бони Брай като мотивиращ фактор за решението й да стане полицай.

Телефонът на бюрото му иззвъня и Бош вдигна. Беше Краудър.

— Хари, трябваш ми — каза той.

— Добре — рече Бош. — Тъкмо идвахме при теб.

— Не, само ти. Ела веднага.

— Но Сото е…

— Само ти.

Краудър затвори преди Бош да продължи с възраженията. Хари остави слушалката и каза на Сото, че ще предадат доклада на Краудър по-късно. Пресече помещението и влезе през отворената врата на кабинета на капитана. Лейтенант Самюълс седеше в един от столовете пред бюрото.

— Хари, сядай — каза Краудър.

— И така ми е добре, ще постоя — отвърна Бош.

— Е, не искам да побеснееш, когато чуеш това.

— Кое?

— Току-що ни се обадиха от Окръжна прокуратура. Няма да повдигат обвинение срещу Зеяс.

На Бош му трябваха няколко секунди да осъзнае новината и да реагира.

— Ама че страхливци — каза той. — Пълно безумие.

— Виж — каза Краудър. — Онзи, който ми се обади, Боланд, каза, че няма достатъчно доказателства за повдигане на обвинение. Нямало независими потвърждаващи данни. На записа Зеяс не казва абсолютно нищо, което да го уличава, тоест напълно е успял да изиграе Спивак. И всички така наречени доказателства на Спивак били изгодни за него глупости, които и най-некадърният адвокат можел да направи на пух и прах. Така че ако се стигне до дело, Зеяс ще го спечели, особено ако съдебните заседатели са от Истсайд.

Бош сви рамене, сякаш новината беше само малко дразнеща.

— Ще внеса случая при някой друг — каза той. — Боланд просто е прекалено предпазлив. Или това, или е бил купен.

— Не, Хари, няма да го внасяш при никого — каза Краудър. — Решението не е на Боланд. Дошло е отгоре. Край. Лъки Люси очисти Брусард и с това нещата приключиха. Случаят е закрит. Можеш да се утешиш с мисълта, че Зеяс няма да стане губернатор и че никой друг кандидат вече няма да наеме Спивак. Не и след начина, по който „Таймс“ разду скандала през последните две седмици.

Вирджиния Скинър водеше атаката на „Таймс“ благодарение на това, че Бош спази обещанието си. Но в момента всичко това беше без значение. На Бош изведнъж му дойде до гуша.

— Това ли е всичко? — попита той. — Приключихме ли?

— Не, не сме приключили — каза Краудър. — Лейтенант?

Самюълс се изправи и застана пред Бош. Бош се изпълни с неприятно предчувствие.

— Детектив, искам да оставите оръжието и значката си на бюрото на капитана — заяви Самюълс.