Майкл Коннелли - Горящата стая

Сото кимна.

— Разбирам — каза тя. — Ще ми е нужно време да го осъзная наистина. После ще ти кажа как се чувствам. Става ли?

— Да — отвърна той. — Става.

Сото продължи работата си в гардероба, а Бош се зае с бюрото. Работният му плот беше абсолютно празен, а в единственото чекмедже имаше още от същото — изписани с молив цитати за избавление и множество споменавания на деца.

Затвори чекмеджето и погледна рафта. На него имаше четири различни издания на Библията, испански речник и книги за тайнствата, катехизиса и за методи на проповядване.

Свали първата библия и прелисти набързо страниците с надеждата, че в скута му ще падне грижливо сгънато написано на ръка самопризнание.

Вместо това намери картичка, изобразяваща възнасящия се на небето Христос. Картичката отбелязваше страница от Деяния, на която имаше подчертани думи, образуващи изречение: Покайте се… за да се заличат греховете ви.

— Хари.

Бош се обърна. Сото беше клекнала, а на пода пред нея имаше фотоалбум. Тя взе от него нещо, което приличаше на снимка, изрязана от вестник.

— Не беше закрепена като другите. Това са те, нали?

Бош взе изрезката и я разгледа. На нея имаше една до друга избелели снимки на двама мъже. Бош веднага разпозна банковите обирджии от Северен Холивуд. Всяко ченге в Ел Ей би ги разпознало.

— Да, те са.

— Значи Гъс Брейли е бил прав?

Бош продължи да се взира в изрезката. И да си спомня за онзи ден.

— Явно да — каза накрая. — Но тогава не е успял да направи връзката.

Сото седна на леглото до стола му, за да може също да вижда изрезката.

— Снимката не е на нея с тях. Така че изрезката не доказва нищо.

— В съда може и да е така — каза Бош. — Но лично за мен нещата са ясни.

— Но къде са се кръстосали пътищата им?

— Добър въпрос. Спомням си, че двамата се запознали в някаква фитнес зала. Май беше във Венис.

— Ана е живяла много далеч от Венис. Трябва да са се срещнали някъде другаде.

— Е, ще трябва да намерим мястото, ако искаме от прокуратурата да закрият делото.

— Ами ако оповестим всичко това на медиите? Може някой да направи връзката.

Бош се замисли. Бяха минали двайсет и една години. Вероятността беше малка, но не искаше да се показва като песимист пред Сото.

Тя обаче като че ли прочете мислите му.

— Всички онези семейства, които изгубиха деца. Трябва да научат. Семейството на Еси Гонзалес също. На истинската.

Взе изрезката от ръката му и се загледа в нея.

Бош си спомни нещо и щракна с пръсти. Точно това го беше тормозило след като бе разговарял с Гъс Брейли.

— Варсол — каза той.

— Какво? — попита Сото.

— Току-що си спомних нещо. В деня на престрелката… Пристигнах накрая и бях включен в екипа за събиране на доказателствата. Всъщност на мен се падна колата им.

Посочи мъжете на снимката.

— В общи линии, трябваше да я наглеждам, докато й дойде ред. А това отне два часа, защото се работеше на голяма площ, някъде около пет преки. Както и да е, докато чаках, си сложих ръкавиците и поразгледах. На задната седалка имаше военно одеяло, покриващо нещо. Повдигнах го и видях още няколко оръжия, както и коктейл Молотов, закрепен с колан, за да не мърда.

— От варсол ли е бил направен?

— Не знам. Не знам дали изобщо е бил анализиран, но можем да разберем. Така или иначе, използването на коктейла е още една връзка между онези типове и Бони Брай.

Сото кимна.

— Е, как мислиш? Ана мозъкът ли е била, или просто изпълнител?

Бош се замисли за момент и поклати глава.

— Трудно е да се каже. Изглежда, че е изиграла Бъроуз и Бойко като професионалист. Сближила се е с тях и е знаела, че ще отстъпят, ако бъде заплашена. Но може да е действала по заповед на някой от нападателите. Не мисля, че ще разберем някога.

Поседяха малко в мълчание. Бош знаеше, че Сото иска да каже нещо. Накрая тя се престраши.

— Определено си мислех, че ще е различно.

— Кое да е различно? — попита Бош.

— Откакто реших, че искам да стана ченге, си мислех как разрешавам случая. Това беше мотивацията ми. Гореше в мен, нали разбираш?

— Да.

Той се замисли за онова, което беше казал миналата седмица за отварянето на вратата на горяща стая.

— А ето ме сега тук — рече тя.

— Разреши го — каза той.

— Само че няма… просто не е онова, което си фантазирах.

Бош кимна. Нямаше какво да каже. След известно време Сото като че ли успя да загърби за момент грижите си и заговори позитивно.

— Е, мисля, че приключихме тук. Искам да се прибера у дома, Хари.