Майкл Коннелли - Горящата стая

— Това е пълна лудост! Безумие. Но дори да е вярно, няма никакво съучастничество. Не съм юрист, но въпреки това го знам. Ще станете за смях в съда.

— Може би — каза Бош. — Ако ставаше въпрос за случая Мерсед. Само че не става. Разполагали сте с информация, която би довела до арестуването на Брусард и Уилман. Ако това бе станало тогава, Уилман нямаше да е на свобода, за да убие трийсет и осем годишна домакиня в Сан Диего седем месеца след прострелването на Мерсед. Помогнали сте за това поръчково убийство и заради това сте арестуван за съучастничество. А сега станете. Няма да ви подканвам повече.

Бош заобиколи бюрото от едната страна, а Родригес от другата. Спивак бързо стана и вдигна ръце, сякаш искаше да отблъсне проблема. Детективите го сграбчиха и грубо извиха ръцете му зад гърба. Бош кимна на Родригес и той закопча арестувания, а Рохас извади картонче от джоба на палтото си и започна да чете на Спивак правата му.

— Разбирате ли правата, както ви ги прочетох? — попита накрая.

Спивак не отговори. Сякаш беше изпаднал в някакъв вътрешен унес, докато се мъчеше да схване ситуацията.

— Разбирате ли ги? — излая Рохас.

— Да, разбирам ги — каза Спивак. — Вижте, Бош, я стига. Можем да измислим нещо, нали?

— Не знам — отвърна Бош. — Можем ли?

— Искам да кажа, не съм аз онзи, когото искате, нали?

— Не знам. Изглеждате ми напълно подходящ. Брусард е мъртъв. Уилман е мъртъв. Оставате вие.

Спивак закрачи из стаята, погледът му шареше от Бош към Родригес, после към Рохас и обратно към Бош.

— Мога да ви дам Зеяс — отчаяно каза той. — Той знаеше. Знаеше всичко и го одобри.

— Имате ли доказателства, или просто говорите? — попита Рохас.

— Имам имейли и меморандуми — бързо отвърна Спивак. — Записвах всичко, за всеки случай.

— Ами видео– или аудиозаписи? — попита Родригес.

— Не, но мога да ги осигуря. Мога да сложа микрофон. Ще отида при него и ще му кажа, че Брусард е мъртъв и сме застрашени от разобличаване. Ще го запиша. Звук, камера, каквото кажете. В момента той е в дома си в Ханкок Парк, току-що разговарях с него. Можем да приключим преди новината да се е разпространила. Какво ще кажете? Него искате, не мен.

Бош кимна на Родригес и той пристъпи да свали белезниците на Спивак. Нещата се развиваха точно така, както се бяха надявали. Арестът беше блъф. Спивак със сигурност бе извършил морални престъпления, но повдигането на обвинение за съучастничество в убийство щеше да бъде много пресилено. Затова целта на Бош беше да си осигури съдействието му.

След като свалиха белезниците, Бош постави ръка на рамото на Спивак и леко го побутна към стола зад бюрото му. Самият той седна небрежно на самото бюро и погледна надолу към него.

— Ще ти дадем само един шанс.

— Няма да прецакам нещата — отвърна Спивак. — Обещавам.

— Направиш ли го, пак стоварваме всичко върху теб. Ясно ли е?

— Обещавам, ще ви го поднеса на тепсия.

— А сега ще излезем, сякаш сме провели приятелска среща и всичко е супер. Никой не бива да заподозре абсолютно нищо. Ще отидем на паркинга при Юниън Стейшън и ще те чакаме там. Имаш петнайсет минути да кажеш на подчинените си, че отиваш на среща с кандидата, след което идваш при нас. Ако не се появиш, дано да те чака самолет с пълни резервоари. Защото ще те погнем.

— Знам. Ще дойда, ще дойда. Обещавам.

— Добре. Ще те закараме в Окръжна прокуратура, където ни чака човек да структурира споразумението и да ти каже какво очакваме и какво ще получиш в замяна.

— Значи сте знаели? Знаели сте, че ще се споразумея?

— Нека просто кажем, че имахме план. Ако искаш голямата риба, започваш с малката. Още ли си съгласен, Спивак?

— Съгласен. Да го направим.

— Петнайсет минути. Не закъснявай.

Бош стана от бюрото и погледна над главата на Спивак. Заобиколи го, съдра плаката от стената и го захвърли на пода.

Бош изчака до петък по обед две седмици след прострелването на Брусард, преди да отиде при Люси Сото на новото й място. В петък отделът бе наполовина пуст, тъй като детективите можеха да избират да работят четири дни по десет часа. Останалите бяха в обедна почивка. Сото беше оставена да работи „на бюро“ в очакване на резултатите от разследването на стрелбата и оценка за психическото й състояние. Бяха я преместили до кабинета на капитана, докато не получи заповед да се върне на активна служба. Работата й беше да вдига телефона. Холкомб отново работеше с партньора си.

— Е — каза той. — Какво ново?