Неуспехът обаче не го обезкуражи. Имаше и други начини да го докаже. И първата спирка по пътя щеше да е Холивудският атлетически клуб. Той отиде там направо от Уестуд и междувременно се обади на Холър, който отговори веднага.
— Добро утро — жизнерадостно го поздрави адвокатът. — Тъкмо щях да ти звъня.
— Мислех да ти оставя съобщение на гласовата поща — отвърна Бош. — Нали вчера ми каза, че имаш дело в съда?
— Имах, но приключих.
— Изглеждаш ми доволен. Дай да позная, производството е било прекратено и си успял да измъкнеш поредния наркодилър.
— Доволен съм, но не заради другото дело. Имам новина. Ама давай първо ти. Ти ми се обади.
— Добре де, преди малко приказвах със Сиско. Не е видял лицето на оня, който го е изтикал от пътя. Обаче ми описа колата — чак до жълтите спирачни апарати. Било е оранжево-кафяво „Камаро“ с черни дискове. Звъня ти да видя дали това ти говори нещо.
Отговорът на Холър се позабави.
— Не — накрая каза той. — Трябва ли?
— Ами колата на ченгетата, дето са те спрели за шофиране в нетрезво състояние?
— Не, тя не беше „Камаро“. Беше „Додж“. „Чалънджър“ или „Чарджър“. Не и обърнах внимание, но определено не беше „Камаро“.
— Сигурен ли си?
— Ей, аз съм Адвоката с линкълна! Разбирам от коли. Пък и не беше оранжево-кафява, а смолисточерна. Като душите на ония двама скапаняци, които се возеха в нея.
— Добре, ясно, това беше всичко. На минус съм с две точки. Първо Сиско, а сега и ти. Хайде, оправи ми настроението. Каква е твоята новина?
— Днес получих резултата от нашия ДНК анализ.
— И не съвпада с тая на Фостър ли?
— Не, съвпада, негова е.
— Тогава защо си толкова доволен?
— Заради проверката за следи от презерватив. Ти се оказа прав. В пробата има такива следи.
Бош се замисли. Това беше поредното доказателство. Анализът потвърждаваше неговата следствена версия, че спермата на Дей’Куан Фостър е била пренесена на местопрестъплението и прехвърлена в и върху трупа на Александра Паркс.
— Сега трябва да направят сравнение с конкретна марка — продължи Холър. — Каквато е използвал Алън. Като го направим, прокуратурата няма да може да се измъкне с твърдението, че той през цялото време е бил с кондом, който просто се е скъсал.
— Добре.
— Знаеш ли, обикновено имам чувството, че стрелям по обвинението със скапана въздушна пушка. Тоя път започвам да си мисля, че сме въоръжени с истински патрони. Бойни. Ще пробием големи дупки във версията им. Адски големи дупки.
Холър явно беше много въодушевен от ДНК анализа. Ала за Бош предстоящият съдебен процес продължаваше да е нещо много далечно. Лонг и Елис бяха на свобода и пет седмици му се струваха прекалено много време да чака нещо да бъде свършено.
— Ти мислиш само за процеса! — изсумтя той.
— Понеже това ми е работата — отвърна Мики. — Нашата работа. Какво става, Хари? Мислех, че новината ще те зарадва. Ти си на прав път бе, човек!
— Става това, че Елис и Лонг нищо не ги спира да правят каквото там правят. Наблюдават къщата ми, знаят за дъщеря ми. Още не мога да го докажа, обаче смятам, че са елиминирали Сиско, защото по някаква причина е станал опасен за тях. А сега аз съм опасен за тях. До процеса остава повече от месец, трябва да мислим за момента. Ти ще измъкнеш Фостър и после? Прокуратурата ще го извърти, ще твърди, че е измама, и няма да направи нищо за ония двамата. Какво ще се случи тогава?
Холър се замисли.
— Хари, ти дълги години си преследвал убийци, знам, че инстинктът ти подсказва да действаш сега. Но пак ти казвам, сега трябва да гледаме на нещата от друг ъгъл. Не от оня, с който си свикнал. Над всичко останало, ние носим отговорност за клиента. Не бива да правим нищо, което може да застраши успешната му защита на процеса. Виж, знам, че е нужно време, докато свикнеш, но…
— Не се безпокой за това — прекъсна го Бош. — Нямам желание да свиквам. След този случай повече няма да се занимавам с такива неща.
— Е, както решиш. Ще разговаряме по този въпрос след процеса.
— Предлагам да отидем в ЛАПУ и да им покажем с какво разполагаме. Мога да им докажа, че трябва да задържат ония двамата. Или най-малкото да ги поставят под наблюдение.
— Категорично не — заяви Холър. — Ако го направим, ще дадем на прокуратурата пет седмици да се подготви за нашите аргументи.
— Може изобщо да не се стигне до съд. Ще приберат ония двамата, ще ги насъскат един срещу друг и единият ще изпорти другия — това е най-старият трик в занаята. И край на делото.
Читать дальше