Майкл Коннелли - Инсценировка

Така или иначе, Бош трябваше да провери и усърдието му беше възнаградено. Забеляза познатите фарове на „Камаро“, паркирано с предницата към изхода до задната стена на гаража. Дебел пласт прах покриваше предното му стъкло, което показваше, че не е карано от доста отдавна. Хари трябваше да се премести на няколко крачки от първоначалното си място и да го погледне отстрани, за да е сигурен, че наистина е оранжево-кафяво.

Снима камарото с джиесема си и прати есемес със снимката на Сиско, после се насочи обратно към своя „Крайслер“. Тъкмо отваряше вратата, когато Войчеховски му отговори: „Май е същата кола. Прилича на нея“.

Бош седна зад волана. Усещаше как искрата възпламенява кръвта му. Камарото потвърждаваше съвсем малка част от неговата версия и не доказваше нищо, но въпреки това в тялото му се освобождаваше адреналин. Винаги реагираше така, дори когато и най-незначителният елемент от пъзела застанеше на мястото си. Камарото имаше значение. Щом Елис и Лонг го бяха използвали, за да изтикат Сиско от пътя, можеше да са били с него и няколко седмици по-рано, когато трупът на Джеймс Алън е бил пренесен на уличката край Ел Сентро.

Потегли към Санта Моника и стигна до гробището „Холивуд завинаги“. Паркира пред офиса, влезе и завари Оскар Гаскън зад бюрото му. Началникът на охраната го позна веднага.

— А, връщаш се, детектив!

— Да. Как върви бизнесът?

— Още е мъртвило. Пак ли за записите?

— Позна. Само че този път ме интересува друга дата. Когато идвах предишния път, ти ми каза, че полицията е проверила записа само от нощта на онова убийство в „Хейвън Хаус“.

— Точно така.

— Може ли и аз да го изгледам?

Гаскън го изгледа изпитателно, сякаш се опитваше да вникне в причините за тази молба. Накрая сви рамене.

— Защо не?

Трябваха му пет минути, за да свали от облака записа от нощта на убийството на Джеймс Алън. После го пусна на бързи обороти. Образът показваше отбивката към мотела.

— Какво търсим? — поинтересува се началникът на охраната.

— Оранжево-кафяво „Камаро“ — без да откъсва очи от екрана, отвърна Бош.

През следващите десет минути гледаха дисплея в мълчание. Колите се движеха по Санта Моника с неестествена скорост. Хари реши, че ако не видят камарото, ще поиска да изгледа записа още веднъж на нормални обороти. Гаскън можеше да възрази, но Бош щеше да го попритисне.

— Ето наруши мълчанието Гаскън. Това не беше ли „Камаро“?

— Включи го на нормални обороти.

Отново се възцари тишина. Колата, която бяха видели да влиза в паркинга на „Хейвън Хаус“, не се появяваше. Хари съзнаваше, че няма причина да го очаква толкова скоро.

— Хайде да го върнем и да го изгледаме пак — предложи той.

Гаскън превъртя записа назад и без Бош да му казва, го пусна на нормални обороти. Зачакаха и след малко отляво в кадъра влезе оранжева кола, която зави наляво в отбивката.

— Спри — нареди Бош.

Началникът на охраната спря образа в момента, в който автомобилът пресичаше южните ленти на булеварда. Картината беше зърнеста и размазана. Силуетът на колата приличаше на „Камаро“. Купе с две врати, нисък източен профил.

— Какво мислиш? — попита Гаскън.

Хари не отговори. Взираше се в тъмните прозорци и колела на автомобила. Приличаше, но Бош не можеше да е сигурен. Чудеше се дали специалистът на Холър няма да успее да подобри качеството на образа.

— Пусни го на бързи обороти — каза той.

Отбеляза си часа в долната лента на екрана. Оранжевата кола влизаше в паркинга в 23.09. Гаскън пусна записа на тройна скорост и двамата мълчаливо го гледаха десетина минути. Влязоха и излязоха няколко коли. В мотела се очертаваше бурна нощ. Накрая се появи и изчезна оранжевият автомобил. Гаскън върна назад и изгледаха кадрите на нормални обороти. Колата излезе от отбивката, без да спре, зави надясно и потегли на запад по Санта Моника.

— Сега бърза — посочи началникът на охраната.

Бош отново отбеляза часа. Оранжевият автомобил напускаше мотела в 23.32, точно двайсет и три минути след пристигането си. Хари се зачуди дали това е достатъчно време, за да влязат в стаята на Алън и да го откарат със себе си, жив или мъртъв.

— Когато идваха от полицията, обърнаха ли внимание на тази кола? — попита той.

— Хм, не — отвърна Гаскън. — Погледаха малко и явно решиха, че няма смисъл. Взеха копие — щели да го дадат във видеотехническия отдел да изчистят картината. Повече не са се обаждали.

Докато разговаряха, Бош продължаваше да следи записа. Отдясно се появи оранжев автомобил, движещ се на запад по Санта Моника към „Хейвън Хаус“. Пресече екрана и зави в отбивката на мотела.