Майкл Коннелли - Инсценировка

— Връща се — каза Хари.

Гаскън погледна компютъра, но колата вече я нямаше.

— Върни назад — нареди Бош. — Този път идва от изток. Замрази кадъра, когато стигне в средата.

Гаскън бързо изпълни инструкциите и Хари се наведе напред. Когато автомобилът пресичаше точно пред гробището, вътре се виждаше глава. Макар и дребен и зърнест, образът беше по-ясен, защото колата се намираше по-близо до камерата. Бош не се съмняваше, че това е „Камаро“. От този ъгъл дори различаваше няколко жълти пиксела в центъра на черните колела — жълтите спирачни апарати, описани от Сиско Войчеховски.

Ала разстоянието от камерата и затъмнените стъкла не му позволяваха да види лицето на шофьора.

— Добре, пускай го — каза той. — Да видим колко ще се забавят тоя път.

Долната лента на екрана показваше 23.41. Камарото отново влезе в отбивката. Гаскън пак пусна записа на бързи обороти и двамата зачакаха. Бош се замисли защо колата е ходила два пъти в мотела. Предполагаше, че първия път Елис и Лонг са оглеждали мотела и стаята на Алън, че задният паркинг е бил прекалено оживен или че Алън е бил с клиент.

Сега камарото се появи чак след петдесет и една минути. И отново изчезна бързо — зави надясно, без да спира. Хари пресметна времето. Инстинктът му подсказваше, че този път трупът на Джеймс Алън е бил в багажника.

— Какво мислиш? — попита Гаскън.

— Мисля, че ще ми трябва копие от записа.

— Имаш ли флашка?

— Не.

— А какво ще кажеш за двеста кинта, колкото получих предишния път?

— Дадено.

— Тогава ще видя дали на някой наоколо не му се намира флашка.

По пътя към дома си Бош паркира взетия под наем „Крайслер“ зад „Покито Мас“ на Кауенга Булевард. Влезе в ресторанта и си поръча порция чили пасила за вкъщи. После повика кола с помощта на „Юбер“. И двете пристигнаха едновременно. Хари упъти шофьора, като накрая провери отбивката за признаци, че Елис и Лонг наблюдават къщата му. От двете ченгета нямаше и следа и този път шофьорът не се опитваше да го заговори. Бош реши, че е свързано с факта, че седи на задната седалка.

Когато се прибра, взе папката със следствените материали от стаята си и я занесе на масата в трапезарията. Преди да започне работа, отвори плъзгащата се врата, за да проветри помещението, и излезе за малко на верандата. През един прорез в каньона надясно се виждаше плочата, от която сутринта Лонг беше наблюдавал къщата. Чудеше се дали са се досетили, че не си е вкъщи и не пътува с черокито.

Върна се на масата, придърпа пред себе си бележник и с помощта на дневника на убийството, записките и паметта си се зае да състави хронология, която щеше да му позволи да разгледа случая в неговата цялост, започвайки много преди убийството на Александра Паркс. Първо записа убийствата и след това прибави другите важни събития около тях.

След петнайсетина минути на вратата се позвъни. Хари тихо се изправи и се приближи до входа. През шпионката видя плешиво теме, осеяно с пигментни петна. Той се отдръпна и отвори вратата. Беше неговият съсед Франсис Албърт.

— Детектив Бош, преди малко ви видях на верандата. Нали щяхте да ми показвате някакви снимки?

— Съвсем забравих, Франк. Един момент.

Макар да беше неучтиво, Бош го остави на площадката. Не искаше да го кани вътре, защото после можеше да се окаже трудно да го отпрати. Отиде при масата, на един от столовете до която беше преметнал якето си, извади листа със снимките на Елис и Лонг от джоба си, върна се на входа и подаде ксерокса на Албърт.

— Човекът, когото сте видели сутринта, един от тези двамата ли е?

Разпознаването не отне много време.

— Да, ей тоя смешник беше — каза съседът, обърна листа към Бош и посочи.

— Да, така си и мислех. Благодаря, Франк.

Последва неловко мълчание. Албърт продължаваше да чака.

— Ще ми звъннете ли, ако го видите пак? — попита Бош накрая.

— Разбира се — отвърна възрастният мъж. — Наистина ли е полицай, как мислите?

Хари се замисли за миг какво да му отговори, после каза:

— Всъщност не.

След като затвори вратата, Бош се върна на масата и неколкократно преработи хронологията, като прибавяше нови подробности. След половин час най-после разполагаше с документ, който според него цялостно представяше случая и неговото разследване.

Неизвестна дата, 2013 — часовникът е купен от д-р Шубърт

Неизвестна дата, 2014 — часовникът е откраднат или продаден от Шубърт

11 декември — часовникът е купен от Харик в „Грант & Сънс“