Майкл Коннелли - Инсценировка

25 декември — часовникът е подарен на Александра Паркс

Неизвестна дата — стъклото на часовника е счупено

2 февруари — часовникът е доставен от куриерска фирма в Лас Вегас

5 февруари — Жерар прави оглед на часовника, все още регистриран на името на Шубърт

5 февруари — Жерар телефонира на г-жа Шубърт (часовникът е откраднат)

5 февруари — Паркс телефонира на Жерар, научава, че часовникът й може да е краден

5 февруари — Паркс телефонира в „Грант & Сънс“ (разговорът неизвестен)

5 февруари — д-р Шубърт телефонира на Жерар — часовникът не е откраднат, с него е платен комарджийски дълг

5 февруари — Жерар телефонира на Паркс (часовникът не е откраднат)

9 февруари — Александра Паркс е убита

19 март — Дей’Куан Фостър е арестуван — ДНК съвпадение

21-22 март — Джеймс Алън е убит оранжево „Камаро“ на паркинга на „Хейвън Хаус“ — затваряне на две врати на уличката — двама убийци?

1 април — Сиско катастрофира — оранжево „Камаро“

5 май — арестуват Холър — Елис и Лонг

7 май — Бош разпитва братя Нгуен — братя Нгуен са убити — двама убийци?

Най-после остави химикалката и проучи датите и записите. Свеждането на случая до елементарна хронология му помогна да види, че всичко е свързано, че събитията са като домино — всяко водеше до следващото. И часовникът присъстваше навсякъде. Дали четири убийства можеха да са свързани от факта, че часовникът сменя собственика си?

Бош знаеше, че е време да се срещне с д-р Шубърт и окончателно да подреди пъзела. Отпусна се назад и се замисли как е най-добре да го осъществи. Беше си направил някои заключения за човек, когото никога не е виждал — заключения, основаващи се на професията и жилището му.

Реши, че най-добрият подход е да подплаши Шубърт и да си осигури съдействието му чрез страха. И в този случай нямаше да му се наложи да прави театър.

Стана и тръгна към стаята си. Трябваше да се облече като истински детектив.

Елис беше в новия апартамент при близначките. Гледаше записите от деня, търсеше нов перспективен проект. Лонг му позвъни по резервния джиесем.

— Беше прав — каза му. — Бош току-що се появи. Май се налага да дойдеш.

Едното от момичетата седеше на дивана и се лакираше. Другото спеше, защото предишната нощ се беше преуморило от работа. Елис отиде в кухнята, за да говори спокойно.

— Какво прави? — попита той.

— Ами, например, облече си костюм и си сложи връзка — отвърна Лонг.

— Иска да прилича на детектив. Друго?

— Носи папка.

— Къде е в момента?

— В гаража, облегнал се е на кола, която прилича на необозначен автомобил. Трябва да дойдеш. Май ще става нещо.

— Явно ще ходи някъде сам.

Елис се замисли как най-добре да го отиграят.

— Чуваш ли ме? — попита Лонг.

— Да. Виждаш ли дали е въоръжен?

— Ъъъ… да, въоръжен е. На левия хълбок. Сакото му е издуто.

— Трябва да го имаме предвид. И сигурен ли си, че не те е видял?

— Не бе, човек, той мина точно покрай мене.

— С черокито ли?

— Не, сега е с крайслер. Сигурно е взет под наем.

Елис отново потъна в мълчание. Бош знаеше, че следят джипа му. Дали знаеше и че наблюдават Шубърт?

— Ще дойдеш ли? — настоя Лонг.

— Да.

Елис затвори и се върна в дневната.

Центърът за творческа козметика се намираше в двуетажна сграда на една пряка от болницата „Сидърс-Синай“ в Западен Холивуд. Целият първи етаж служеше за гараж, от който с асансьор се стигаше до клиниката. Бош лесно откри колата на Шубърт — имаше запазено място и на стената висеше табела с името му. Колата беше лъскав сребрист „Мерцедес-Бенц“. Хари го подмина и си намери място наблизо, угаси мотора и зачака. Междувременно прегледа папката с рапорти и снимки, които бе събрал, и дообмисли офертата си. Защото щеше да е тъкмо това. Оферта към Шубърт. Предложение да му спаси живота.

Докато чакаше, видя няколко пациентки на центъра за козметична хирургия да слизат от асансьора и да си тръгват след процедурите, на които се бяха подложили. Медицински сестри ги изкарваха с инвалидни колички и им помагаха да се качат на очакващите ги линкълни „Таун Кар“. Бош забеляза, че всички рамки на регистрационните им номера са с логото на една и съща транспортна фирма, и предположи, че откарването е включено в медицинския пакет. С едно изключение пациентките бяха с превръзки на лицата. Хари реши, че жената без превръзка е дошла за уголемяване на бюста или липосукция. Когато се изправи от количката и бавно се качи на очакващия я автомобил, движенията и бяха изключително предпазливи.