Майкл Коннелли - Инсценировка

— Какво те кара да мислиш, че е било нарочно?

— Не мисля. Сигурен съм. Две неща. Първо, оня не спря. Тъй де, даже и не намали. И второ, той знаеше какво прави. По дяволите, аз ритнах колата му отстрани, обаче той продължи към мене. Ботушите ми са със стоманени налчета! Няма как да не е чул.

— Видя ли шофьора?

Бош понечи да извади ксерокса от джоба на якето си.

— Не, не го видях — отвърна Сиско. — Прозорците на колата бяха прекалено затъмнени. Много повече, отколкото е позволено.

Хари отпусна ръката си. Знаеше, че ченгетата от ЛАПУ, които работят под прикритие, обичат да затъмняват прозорците на колите си повече, отколкото позволява законът.

— Каква беше колата?

— „Камаро“. Оранжево-кафява с черни дискове и жълти спирачни апарати. Виж, колелата успях да ги огледам добре. Съвсем отблизо.

— Но явно не си видял номера.

— В тоя момент трябваше да си спасявам живота. Между другото, какво носиш в джоба си? Май щеше да ми покажеш нещо.

Бош измъкна листа.

— Това са двамата, дето са спрели Холър. Мислех, че може да познаеш единия — ако си видял шофьора.

Сиско разгъна ксерокса и го погледна. Бяха снимани само лицата, но се виждаха яките на полицейските униформи.

— Значи казваш, че зад всичко това може да стоят две ченгета, така ли?

Хари кимна.

— Започва да изглежда така.

— Майко божия! Корумпирани ченгета! Какво ли няма на тоя свят!

— Трябва да пазиш всичко това в тайна. Можеш да кажеш на Холър, но само на него. Ако изтече информация, нещата ще се прецакат.

— Нямаше нужда да го казваш.

— Извинявай. Та значи злополуката се е случила…

— Нали ти казах, не беше злополука.

— Да де, грешно се изразих. Значи са те съборили точно след като Холър е поел делото на Фостър. Ти беше ли започнал да работиш по случая?

— Не много сериозно. Бяхме поели делото и се подготвяхме за него, обаче още не се бяха получили следствените материали и общо взето чакахме прокуратурата да ни прати дневника на убийството.

— Тоест всъщност не си бил започнал.

— Точно така. По-скоро се ловях за сламки, докато пристигнат материалите. Всичко започва с тях, нали знаеш.

— Абсолютно. Добре, точно в какво се изразяваше това „ловене за сламки“?

— Ами, винаги разполагаш с версията на клиента и можеш да започнеш от нея. Нашият човек твърдеше, че имал алиби, и аз се заех с това. Обаче бяхме закъснели. Мъжката проститутка, с която той казваше, че е бил, се оказа убита.

— Джеймс Алън.

— Да, точно той.

— Докъде успя да задълбаеш по това?

— Не много. Човекът беше мъртъв и не можехме да разговаряме с него. Точка. Помолих някои хора в ЛАПУ да проверят нещата, обаче — каква изненада! — никой повече не ми се обади.

— Смяташ ли, че в хода на разследването си направил нещо, което да провокира изпълнението с камарото?

Сиско се замисли, после поклати глава.

— Не се сещам за нищо, иначе вече щях да съм се заел с него, нали разбираш?

— Да. Разбирам.

Бош съзнаваше, че ако между катастрофата на Войчеховски и двете ченгета има връзка, ще се наложи да я разкрие по друг начин.

— Съжалявам, че не съм ти от особено голяма полза — каза Сиско.

— Ти ми описа доста подробно колата. Това ще ми е от полза.

— Ще ми се да знаех нещо, ама нямам представа какво съм направил, че да ги предизвикам. За оная история с Мики, разбирам. Обаче аз едва бях започнал да работя по случая.

— Е, направил си нещо или пък те са си мислили, че се готвиш да направиш нещо. Може просто да са искали да затруднят Холър, като го оставят без следовател. Може никога да не научим.

— Може.

— Съобщи ли в полицията?

— Естествено, но само си изгубих времето.

— Какво искаш да кажеш?

— Стига бе, човек, я ме виж. Ченгетата само ми хвърлят един поглед и си викат „рокер“. Мислят си, че оня, дето ме е изтикал от пътя, е направил услуга на обществото. Да, обадих им се и те изобщо не ми обърнаха внимание. Рапортът е отишъл право в коша. Единствената ми полза е дето ми беше изплатена застраховката, ама ченгетата така и не ме потърсиха повече.

Навремето Бош навярно щеше да защити ЛАПУ от такъв род обвинения. Ала вече не принадлежеше към полицията. Само кимна разбиращо. Двамата мъже размениха телефонните си номера и Бош си тръгна, като остави Сиско на пейката — Войчеховски каза, че щял да даде още малко почивка на коляното си, преди да се изправи и да тръгне към паркинга.

Не че Бош очакваше Сиско да разпознае в единия от нападателите си Елис или Лонг, но се надяваше още веднъж да потвърди убеждението си, че зад всичко в този случай стоят двете ченгета от Нравствения отдел.