Майкл Коннелли - Инсценировка

— Мерси, наистина не е зле. И според мене имаш право, някой ни готви номер.

Джанет се засмя.

— Някои хора имат прекалено много свободно време, определено.

Всички участъци на ЛАПУ имаха стара традиция с погаждането на хитри номера. И в такива случаи често се използваха снимки. Елис смяташе, че по-скоро се отнася за нещо друго, но предпочиташе секретарката да си мисли така.

Последва я надолу по стълбището към помещенията на началниците, остави двете чаши, които носеше, на бюрото й, плъзна поглед по стаята и насочи вниманието си към таблото с организационната структура на участъка, което висеше на отсрещната стена. Снимката му беше до тази на Лонг на реда с цивилните звена. Всичко изглеждаше наред.

— Благодаря, Дон — каза Джанет.

— Няма защо — отвърна Елис. — И мерси, че ме предупреди за майтапа.

Любопитна съм какво ви готвят.

— Както самата ти каза, някои хора се чудят какво да правят със свободното си време.

Благодарение на старшинството на Елис двамата с Лонг разполагаха с работно място в ъгъла на Нравствения отдел, което им осигуряваше най-голямо уединение в помещението. Когато се върна на бюрото, Елис даде знак на партньора си да приближи стола си до неговия, за да разговарят, без никой да ги чува.

— Какво има? — попита Лонг.

— Не съм сигурен. Днес проверявал ли си нашия човек?

— Още си е вкъщи. Получавам есемес, ако тръгне нанякъде.

— Ами снощи?

— Пак си беше там.

— Според твоя джиесем, така ли?

— Ами, да.

— Е, може само колата му да е била там. Искам да отидеш на място и да се увериш, че си е вкъщи.

— Какво, сега ли?!

— Да, веднага. Аз ще те прикрия тука. Върви.

— Какво се е случило? Какво става?

— Става това, че според твоя джиесем колата му не е мърдала, обаче снощи някой е идвал в участъка и е ксерографирал нашите снимки от таблото в офиса на началството.

— Мама му стара!

Елис се огледа, за да види дали възклицанието на партньора му не е привлякло излишно внимание, и отново се обърна към Лонг.

— Точно така. Струва ми се, че Бош замисля нещо, и искам да знам какво. Затова отиваш на място и проверяваш дали изобщо е там. А не само шибаната му кола.

— Добре де, добре. Отивам. Ама май трябва да премислим нещата и да видим как да елиминираме опасността, нали разбираш?

— Да, и я виж докъде стигнахме по тоя начин. Това е като домино, мамка му. Всеки наш ход води до следващия. Къде ще е краят?

— Само казвам.

— Пък аз само казвам да се качиш на хълма и да провериш дали Бош е там, или се ебава с нас.

Лонг мина два пъти покрай къщата. Черокито беше в гаражния навес, но иначе нямаше признаци за живот. Фолксвагенът липсваше и той реши, че момичето е на училище. Спусна се по склона и влезе в следващия завой на пътя. Беше забелязал един гол участък, където бяха съборили старата къща, за да разчистят мястото за нов строеж. Оттам щеше да има изглед към задните прозорци и верандата на Бош.

Паркира пред нечий гараж, слезе от колата с бинокъла си, бързо пресече улицата и се провря под жълтата лента с надпис „Опасност“ на английски и испански, опъната между два стълба пред парцела. И моментално осъзна, че е прекалено на открито. Престори се, че гледа студиата на „Юнивърсъл“ и планината зад тях, после леко се завъртя наляво и фокусира бинокъла към къщата на Бош. Не забеляза движение в нито един от прозорците. Верандата пустееше и плъзгащата се врата беше затворена.

Свали бинокъла и отново се престори, че се любува на гледката. Обърна се още веднъж към дома на Бош и пак не видя нищо. Тръгна към колата си. Чудеше се какво да направи, за да се увери, че Бош наистина го няма.

До жълтата лента го чакаше някакъв мъж.

— Влезли сте в чужда собственост — каза непознатият.

— Имам разрешение — отвърна Лонг.

— Сериозно? От кого? Дайте ми името.

— Нищо не съм длъжен да ви давам.

Лонг се наведе, мина под лентата и тръгна към колата си.

— Записах ви номера — извика подире му мъжът. — Вършите нещо нередно.

Полицаят се обърна и тръгна към него, като извади значката си, която носеше на верижка на шията си.

— Възпрепятствате полицейско разследване, господине. Прибирайте се вкъщи и си гледайте работата, иначе ще се озовете зад решетките.

Мъжът уплашено заотстъпва. Лонг се обърна към колата си.

— Това се нарича Квартален патрул — каза мъжът, след като възвърна смелостта си. — Ние тук се пазим едни други.

— Щом казвате — отвърна полицаят, докато отваряше вратата на автомобила си.