Майкл Коннелли - Инсценировка

Най-долните два реда от пирамидата бяха посветени на патрулните смени. Над тях бяха детективските двойки и специализираните звена, сред които, знаеше Бош, се нареждаше и Нравственият отдел. Той се насочи към тези снимки и незабавно се натъкна на лицата на Дон Елис и Кевин Лонг. И двамата бяха бели и имаха опитния безизразен поглед на ветерани от уличните битки. Елис беше по-възрастният и нещо в студените му очи подсказа на Хари, че е старшият партньор.

Снимките бяха закрепени с кабарчета. Личният състав се менеше прекалено бързо, за да ги лепят. Бош откачи снимките на Елис и Лонг, занесе ги при цветния ксерокс до бюрото на секретарката на началника, сложи ги една до друга на стъклото и направи две копия при максимално увеличение. Когато ги извади от тавата, веднага установи, че лицето на Елис със сигурност му е познато. Хари се втренчи в снимката и се опита да си спомни къде го е виждал. Човекът изглеждаше четирийсет и няколко годишен и навярно имаше двайсетина години служба в Управлението. Пътищата им спокойно можеше да са се пресичали. На местопрестъпление, в участък, на купон по случай нечие пенсиониране. Възможностите бяха безброй.

Изведнъж чу приближаващи се гласове откъм задния коридор. Опита вратата на кабинета на началника, ала се оказа заключена. Втурна се към стената от кантонерки между бюрата на секретарките и приклекна, но знаеше, че ако някой влезе в помещението, ще го открие. Зачака и се заслуша. Двама детективи отиваха в стаята си в дъното на коридора и по пътя обсъждаха как да формулират достатъчното основание в искане на заповед за обиск.

Сгъна ксероксите и ги прибра във вътрешния джоб на якето си. Гласовете подминаха входа на кабинетите на командния състав. Когато прецени, че е безопасно, Бош се изправи и излезе от помещението, като отново възприе държането на вътрешен човек.

Пътят към изхода беше чист. Хари закрачи бързо, но не и като човек, който се опитва да избяга. Зави на последния ъгъл, отвори тежката стоманена врата и излезе в прохладната нощ. Двете запазени паркоместа бяха свободни, но на паркинга двама патрулни полицаи, които приключваха дежурството си, вадеха оръжието и личните си вещи от колата. Бяха прекалено заети, за да му обърнат внимание, докато Бош отиваше към взетия си под наем автомобил.

Порталът на паркинга се отваряше автоматично пред излизащите коли. Хари си отдъхна едва когато крайслерът потегли по Уилкокс и зави на север към Сънсет Булевард. На кръстовището го хвана червен светофар и той извади джиесема си, за да позвъни отново на Холър.

— Два пъти за една нощ, Бош! — изпъшка адвокатът. — Ти майтапиш ли се с мене? Минава полунощ.

— Облечи си халата отвърна Хари. Идвам ти на гости.

И затвори преди Мики да успее да възрази.

Когато отвори входната врата, Холър наистина носеше бял хавлиен халат със златен надпис „Риц Карлтън“ над джоба на гърдите. Косата му беше разрошена. Беше с очила с черни рамки и Бош за пръв път осъзна, че в нормално работно време адвокатът най-вероятно използва контактни лещи.

— Какво е толкова важно, че не може да изтрае до сутринта? — попита Холър. — Утре в осем имам заседание в съда и искам да поспя, за да съм във форма.

— По делото на Фостър ли? — попита Хари.

— Не, по друго. Няма никаква връзка. Така или иначе, пак трябва да…

— Само погледни това тука.

Бош извади ксероксите от джоба си, разгъна ги и подаде единия на адвоката. После отново сгъна и прибра втория лист.

— Това ония ли са?

— Кои?

— Ченгетата, дето са те закопчали — отвърна Хари, ядосан, че Холър не е в състояние да следи логиката му.

— Защо те интересува кой ме е закопчал? Това не е тво…

— Просто погледни снимките! Те ли са?

Холър протегна ксерокса на една ръка разстояние от очите си. Бош предположи, че очилата му са стари.

— Ами, единият остана в колата и всъщност не го видях — каза Мики. — Другият… тоя отдясно… Той може да е… да, той е. Ченгето, което дойде при моята кола.

Холър обърна листа и му показа снимката. Беше Елис, онзи, който се струваше познат на Бош.

— Какво става, Хари? — попита адвокатът. — Защо се занимаваме с това посред нощ?

— Тези, дето са те задържали, също са арестували няколко пъти Джеймс Алън и мисля, че са го използвали като информатор.

Холър кимна, но без да прояви особено въодушевление.

— И какво? Те са от холивудския Нравствен отдел. Няма нищо странно в това да приберат Алън няколко пъти, нито да го използват като информатор. А що се отнася до моя случай, двамата реагирали на радиоповикване, понеже били в района. И районът е Холивуд, където работят.