Майкл Коннелли - Инсценировка

— Както кажете.

Потеглиха нагоре по склона. Двигателят не се чуваше. Това напомни на Бош за количките в лунапарк.

— Тихо е отбеляза — той. — Така можете да се приближавате, без да ви чуват.

— Да, аз карам „Тесла“ — отвърна Марко. — Хората тук харесват електрическите коли. Холивудците. Викат ме пак. Освен това съм сърбин, от Смилян.

Бош кимна, въпреки че не разбираше връзката между Холивуд и Смилян.

— Тесла — поясни Марко. — Велик откривател от моя роден град.

— Като колата ли? Компанията негова ли е?

— Не, той е работил с Едисон. Много отдавна. Колата е кръстена на него.

— О, да. Бях забравил.

Като съдеше по собствения си скромен опит, Бош си отбеляза, че шофьорите от „Юбер“ явно са доста по-приказливи от таксиметраджиите. Освен придвижване от точка А до точка Б пътуването представляваше нещо като средство за социални контакти. Когато стигнаха до стопа на Мълхоланд, Хари каза на Марко да обърне и да се спусне по Удроу Уилсън покрай дома му.

По обратния път през квартала Бош не видя нищо подозрително. Нямаше нито странни автомобили и пешеходци, нито тлеещи фасове в мрака между къщите. Това потвърждаваше, че проследяващото устройство под джипа му е основният метод за неговото наблюдение. Щеше да го преживее — щеше да използва черокито за по-безобидни дестинации и да прибягва до „Юбер“ или автомобили под наем за места, за които не искаше да знаят онези, които го следяха. За всеки случай се обърна и погледна през задния прозорец, за да се увери, че зад тях няма други коли.

Наистина нямаше.

Сото му позвъни в момента, в който се спуснаха от хълма и завиха на юг по Кауенга Булевард към Холивуд. Беше открила домашния адрес на Шубърт — на Елевадо Авеню в равната част на Бевърли Хилс.

— Излиза един и същи адрес в три различни бази данни, затова смятам, че е актуален — каза тя.

— Отлично — каза Бош. — Благодаря.

— Радвам се, че съм ти от полза, Хари. Нещо друго?

— Ъъъ, всъщност има още нещо. Успя ли да намериш полицаите от Нравствения отдел, чиято позивна ти дадох? Ония, които може неофициално да са използвали Джеймс Алън като информатор?

— Да, аз не ти ли ги пратих? — учуди се Сото.

— Искаш да кажеш по имейла ли? Не съм проверявал. Ще го направя веднага щом…

— Един момент. Имам ги тук.

Бош зачака и чу, че бившата му партньорка прелиства страниците на бележника си. За краткото време, през което бяха работили заедно, тя беше възприела неговия навик винаги да си носи тефтерче.

— Добре — каза тя накрая. — Позивната шест-ен-петдесет и пет принадлежи на Дон Елис и Кевин Лонг. Познаваш ли ги?

Хари се замисли за миг. Имената не му говореха нищо. Бяха го преместили от Холивудския участък преди повече от десет години. Сигурно деветдесет и пет процента от служителите вече бяха други.

— Не, не ги познавам.

— Как ще провериш дали Алън им е бил информатор? Ако действително са го използвали незаконно, те няма да си признаят току-така.

— Още не знам.

Отново й благодари и й каза да си ляга. После затвори и упъти Марко на запад към Бевърли Хилс по Сънсет Булевард.

— Сигурен ли сте? По това нощно време на Сънсет е много натоварено. Според мен по Санта Моника е по-добре.

— По Санта Моника е по-добре, обаче аз предпочитам по Сънсет — заяви Бош. — Искам да видя нещо.

— Добре, вие командвате.

Марко последва инструкциите му и се оказа абсолютно прав за трафика по Сънсет Булевард. Колите едва пълзяха. Бош видя облечени в черно тълпи пред клубовете, туристически бусове на нощен лов за знаменитости, нископлатени разпоредители, размахващи фенерчета, за да примамят шофьорите в свръхскъпи паркинги, патрулки на Шерифското управление с включени буркани, за да подканят колите да не спират. Взираше се през отразяващото неона предно стъкло, ала беше потънал в дълбок размисъл и пъстрите отблясъци не проникваха в тъмните му очи.

Мислеше за Вин Скъли, коментатора на Лос Анджелис Доджърс, който коментираше мачове повече от шейсет години общо над десет хиляди мача. В Лос Анджелис нямаше по-известен или свързван с града глас. И въпреки дългата си кариера той не беше изгубил любовта си нито към бейзбола, нито към града на своя отбор. И винаги се шегуваше, когато боговете на съвпадението изписваха на таблото ред от повтарящи се двойки. „Двойките са полудели — съобщаваше той преди хвърляне. — Два бола, два страйка, двама излизат, двама влизат…“

Бош чуваше гласа на Скъли в главата си, докато размишляваше за двойките в собствената му игра. Две убийства, навярно свързани помежду си, последвани от убийство на двама братя във вътрешното помещение на бижутериен магазин. Двама вероятни убийци в бижутерията. Затръшване на две врати на уличката, където бяха подпрели трупа на Джеймс Алън на задната стена на един автосервиз. Два часовника, за които първо бяха казали, че са откраднати, а после — че не са. Две ченгета от Нравствения отдел, които бяха спрели Мики Холър за шофиране в нетрезво състояние. Две ченгета от Нравствения отдел, които можеше да са използвали Джеймс Алън като информатор. Съвпадение? Струваше му се, че Вин Скъли няма да се съгласи с това. Не беше съгласен и той.