Майкл Коннелли - Инсценировка

— Смятам, че не знаем достатъчно, за да обикаляме и разправяме на ченгетата каквото и да е, не и докато в окръжния затвор имаме клиент, който е заплашен да прекара остатъка от живота си зад решетките.

Холър махна с ръка към центъра, въпреки че той се намираше на километри от тях.

— Ето за кого носим отговорност — заяви той. — А не за онези скапаняци вътре.

— Доскоро и аз бях един от онези скапаняци — вметна Бош.

— Виж, искам само да кажа, че още не сме събрали достатъчно информация, Хари. Хайде да го направим и тогава ще видим с какво разполагаме. Тогава ще решим какво да кажем, на кого да го кажем и най-важното, къде да го кажем. След пет седмици ни очаква съдебен процес и дотогава трябва да знаем цялата история.

Бош се отдалечи от адвоката и застана на бордюра. Съзнаваше, че е допуснал ужасна грешка, като е пресякъл от другата страна на барикадата. Холър застана зад него.

— Каквото и да им кажем сега, ще им дадем възможност да го обърнат срещу нас и нашия клиент. Нашия клиент, Хари. Не го забравяй.

Бош поклати глава и зарея поглед по улицата.

— Какво са знаели двамата братя? — попита Холър. — Защо са ги убили?

Хари се обърна и го погледна.

— Още не знам. Но ще разбера.

— Добре, сега какво следва?

— Във Вегас се натъкнах на едно име. Човекът живее в Бевърли Хилс и може би знае тайната, която се крие зад този часовник. Която се крие зад всичко. Сега следва той.

— Ясно. Дръж ме в течение.

— Непременно. И виж, щом са ме проследили до бижутерийния магазин, може да следят и тебе.

— Не съм забелязал никакви признаци.

— Тъкмо това е проблемът. Няма и да забележиш. Има ли кой да ти провери колата? Аз ще проверя моята.

— Ще го уредя.

— Добре. И както вече ти казах, бъди предпазлив. Пази си гърба.

— Ти също.

От участъка Бош се прибра направо вкъщи и влезе откъм гаражния навес в пустата сграда. Извика дъщеря си, ала му отвърна само тишина. Прониза го страх, но после си спомни, че Мади е на екскурзия. Ангажиран с мисли за убийците в бижутерийния магазин, съвсем беше забравил. Изпълнен с облекчение, той и прати есемес, за да се увери, че е стигнала в планината без проблеми. Както обикновено, получи лаконичен отговор:

СТИГНАХМЕ. РЕЙСЪТ ДРУСАШЕ.

Хари се преоблече в стария гащеризон, който някога носеше при оглед на местопрестъпление, взе фенерче от кухнята и излезе под гаражния навес. Преди да включи фенерчето внимателно обходи с очи улицата пред къщата и отбивките на съседите. Търсеше кола, в която има хора или чието място просто не е там. Беше убеден, че по някакъв начин го наблюдават — доказваше го убийството на братя Нгуен. Ала трябваше да определи до каква степен. Дали наблюдението се извършваше чрез физическо или електронно проследяване? Имаше ли възможност незабелязано да направи следващия си ход?

Не забеляза нищо подозрително. След това провери електрическите стълбове и дърветата за отблясъци на светлина, които можеха да издават фотообектив. Окуражен от отрицателния резултат се спусна по късата полегата алея до улицата и разшири обсега на разузнаването си, като отиде до пощенската кутия да си вземе днешната поща.

След като не установи признаци за наблюдение и в двете посоки, Бош се върна под навеса, включи осветлението и остави пощата на работната маса. Заобиколи джипа, приклекна пред решетката му и с помощта на фенерчето се зае да проверява всички места, където можеше да се инсталира джипиес предавател.

Скоро вече лежеше под колата, доближил лицето си до долната страна на все още горещия двигател. Имаше чувството, че се пече на бавен огън във фурна, но въпреки това продължи търсенето си дори след като по бузата му се стече пареща капка машинно масло. Изруга на глас.

Откри предавателя под предния ляв калник, скрит зад щангата на окачването, където нямаше опасност да го улучи и събори някое изстреляно от гумата камъче. Пластмасовата кутийка беше закрепена за кожуха с два мощни магнита. В нея се намираха самият предавател и енергийният източник, състоящ се от две батерии АА. Устройството изпращаше постоянен сигнал до мобилен приемник и позволяваше на собственика му да следи движението на черокито в реално време на лаптопа си. Фактът, че предавателят работи с батерии и не е свързан с електрически проводник в колата, предполагаше, че онези, които го наблюдават, най-вероятно не възнамеряват да го следят дълго.

Бош изключи фенерчето и няколко минути остана да лежи неподвижно под джипа; обмисляше дали да свали предавателя и съответно да разкрие, че го е намерил, или да не го пипа и да го включи в следствената си стратегия.