Майкл Коннелли - Инсценировка

— Защо да е конфликт на интереси, детектив?

— Той е ваш следовател по делото за убийството на Паркс, а сега вие казвате, че ви бил клиент.

— Не виждам проблем, но ако желаете да отложим тази среща, докато намерим на господин Бош адвокат, който удовлетворява вашите критерии за отсъствие на конфликт на интереси, аз не възразявам.

— Нямаме такова желание — побърза да се намеси Сътън. — Хайде просто да си поговорим като приятели.

И измери Шмит с поглед, който й отправяше ясно послание: „Кротувай!“

— Откъде ще започнем? — попита Холър.

Сътън кимна, явно доволен, че са преодолели потенциалното препятствие, в което се беше блъснала Шмит, и разтвори лежащата на масата пред него папка. Бош видя, че отляво са прихванати с кламери няколко листа с бележки. Отдясно имаше прозрачен джоб, в каквито държаха документи с доказателствена стойност в разследването.

— Да започнем с това — каза Сътън.

Вдигна джоба и го плъзна по масата така, че Бош и Холър да могат да го видят. Вътре лежеше визитна картичка, същата, предполагаше Хари, която сутринта беше дал на Питър Нгуен в бижутерийния магазин.

— Това твоята визитка ли с, Хари? — попита Сътън.

— Така изглежда.

Холър постави длан на ръката му: предупреждение да не отговаря на въпросите преди да получи неговото правно одобрение. Само че Бош го беше повикал заради по-важните неща. Нямаше намерение да играе със Сътън игрички заради самите игрички. Най-малко искаше да се постави в такава роля.

— Би ли ни казал на кого си я дал? — продължи Сътън.

— Ще излезем навън — бързо се намеси Холър. — Изобщо няма да се бавим.

— Това са елементарни въпроси — възрази детективът.

— Съвсем кратка консултация не отстъпи Мики.

Изправи се и Бош неохотно го последва, засрамен, че се държи като безбройните заподозрени, които беше виждал по време на службата си.

Излязоха в коридора и Холър затвори вратата. Пръв заговори Хари.

— Виж, трябва да им кажа каквото знам. Това всъщност може да е от полза за Фостър. Не те повиках, за да възразяваш срещу всеки…

— Не се безпокоя за Фостър — прекъсна го Мики. — Ако си мислиш, че не те подозират, значи не си толкова умен, за колкото те смятах, Бош.

— Те нямат никакви улики. Когато нямаш нищо, всеки е заподозрян. Наясно съм с това. Съвсем скоро ще разберат, че не съм аз.

Бош се обърна към вратата.

— Тогава защо съм тук? — поинтересува се Холър.

Хари спря с ръка върху дръжката на бравата и го погледна.

— Не се бой, ще ми потрябваш. Но чак след като приключим с елементарните въпроси.

— Дай ми да опитам нещо, като влезем вътре — каза адвокатът. — Съвсем набързо. Просто ме остави да говоря пръв.

— Какво?

— Ще видиш.

Бош се намръщи, но отвори вратата и се върнаха на местата си.

— Господа, хайде да уговорим правилата за честна игра — започна Холър. — Предлагам справедлив обмен на информация.

— Тук не обменяме информация при двойни убийства — заяви Сътън. — Ние задаваме въпросите, Хари им отговаря. Това са правилата.

— А какво ще кажете ние да задаваме по един въпрос срещу всеки ваш? Например, какво правят тука Корнел и Шмит? Това двойно убийство, което разследвате, свързано ли е с делото за убийството на Паркс?

На лицето на Сътън се изписа раздразнение и Бош знаеше причината. Единственият адвокат в тази зала се опитваше да му отнеме инициативата.

— Не знаем с какво е свързан този случай — отвърна нетърпеливо Сътън. — Визитката на Хари беше открита на местопрестъплението, а по-рано днес случайно дочух тия двама детективи да разговарят за Бош. Затова ги повиках. Това отговаря ли на въпроса ви? Може ли сега аз да задам моя?

— Моля — направи жест с ръка Холър. — Това е двупосочен процес.

Сътън се обърна към Бош.

— Хари, тази визитка беше открита в джоба на сакото на единия от двамата мъже, застреляни днес сутринта в задното помещение на бижутерийния магазин „Нелсън Грант & Сънс“. Можеш ли да ми кажеш нещо по този въпрос?

— Предполагам, че е била в джоба на Питър Нгуен — каза Бош. — Дадох му я тази сутрин, когато бях в магазина.

— Точно по кое време стана това?

— Влязох веднага щом той отключи вратата, в десет. Тръгнах си най-късно в десет и петнайсет. Коя е другата жертва?

Сътън се поколеба преди да отговори, ала не за дълго.

— Брат му Пол.

— Мисля, че го е нямало, докато аз бях там, обаче Питър може да го е очаквал. Все се озърташе към задната врата, като че ли чакаше някой да дойде. Кога е извършено убийството?