Майкл Коннелли - Инсценировка

— Още не сме сигурни. Един клиент ги открил по обед на пода във вътрешното помещение. Патоанатомът ще даде по-точна преценка.

— Няма ли видеозапис?

Корнел ядосано вдигна ръце и изсумтя:

— Само той те разпитва! Просто го питай какво е правил там, мама му стара!

Сътън го измери с поглед и безмълвно го смъмри за прекъсването и грубия език. И му напомни, че двамата с Шмит са само наблюдатели. Разследването се водеше от Сътън и неговия партньор.

— Не, няма видеозапис — отвърна той. — Извършителят е извадил диска от записващото устройство. Системата е стара и не прави резервно копие в облака. Управителката на съседния магазин май видяла двама мъже да влизат през входа откъм задния паркинг към десет и четирийсет и пет. Носели бели гащеризони, затова ги помислила за миячи на прозорци. Не чула изстрели.

— Двама мъже…

— Да, двама. Търсим камери в района, но засега нямаме късмет. Та какво си правил там, Хари?

Гърдите на Бош се свиха от обзелия го ужас. Не можеше да не се чувства отговорен за убийството на братя Нгуен. Инстинктът му подсказваше, че той е отвел убийците там или най-малкото е предизвикал необходимостта братята да бъдат убити.

— Взето ли е нещо? — попита той.

— Хари, твоят адвокат каза, че процесът е двупосочен напомни му Сътън. Ти не ми даваш нищо, само ме разпитваш.

— Отговори ми само на един последен въпрос. Обир ли е било, или екзекуция?

Сътън поклати глава. Беше допуснал Бош да му отнеме инициативата и да установи контрол над разговора.

— Определено е било или обир, или инсценировка на обир — отвърна той. — Една от витрините е опразнена.

— Само една? Коя?

— Дясната, като си с гръб към входа.

— Това са наследствените накити, нали?

Сътън отново поклати глава.

— Край, Хари. Стига. Сега ти ще отговаряш на моите въпроси. Защо си ходил там тази сутрин?

Холър се наведе към Бош и му прошепна:

— Напомням ти, че работиш при мене и поверителността, от която се ползва моят клиент, се пренася и върху тебе. Така че бъди предпазлив.

Хари погледна Сътън.

— Имам проблем с изискването за поверителност. Работя при адвокат и не мога да ти разкрия нищо, свързано с делото, без разрешението на клиента ми или на неговия адвокат.

— Каквото няма да получиш — прибави Холър.

Бош го накара да млъкне с вдигане на ръка и продължи.

— Достатъчно е да кажа, че не знам кой е убил братя Нгуен. Ако знаех, щях да го направя, независимо от поверителността.

— Какво си правил там? — повтори въпроса си Сътън.

Докато отговаряше, Хари гледаше право към Корнел.

— Разпитвах за един часовник, който са продали преди половин година на съпруга на Александра Паркс. Както знаеш, тя е убита. Отсъствието на часовника и не се обясняваше в следствените материали. Не обичам такива неясноти и се опитвах да изясня въпроса.

— Питър Нгуен отзивчив ли беше?

— Не.

— От този магазин ли е купен часовникът?

— Така ми се струва.

— И защо ти се струва така?

Холър изпревари Бош:

— Той няма да отговори на този въпрос. И смятам, че вече трябва да приключим разговора, детектив.

Корнел отново измърмори нещо под носа си и Холър се възползва от шанса.

— Какъв е проблемът? Яд ви е, че Хари Бош върши работата вместо вас ли?

— Майната ти, адвокатче! — изруга Корнел. — Всичките тия фокуси-мокуси имат една-единствена цел да размътят водата, в която потъва твоят клиент. Нищо, той така или иначе ще потъне.

— Вие си мислете така, а пък ние може да разнищим тази история — отвърна Холър. — Имам предвид действително да я разнищим, а не да припишем вината на някой.

— Много ме уплаши.

Мики посрещна сарказма с ослепителна усмивка, после бавно се обърна към Сътън.

— Какво ще кажете, детектив? Нещо друго?

— Засега не — въздъхна Сътън.

— Тогава повече няма да ви безпокоим.

Холър се изправи и Бош го последва. Двамата не разговаряха, докато не излязоха на тротоара пред сградата. Хари беше разстроен. Имаше чувството, че е предал някого — може би самия себе си.

— Виж, това не ми харесва — каза той. — Трябваше да им кажа всичко, което знам.

— Сериозно? И точно какво знаеш? В действителност не знаеш абсолютно нищо. Ние не знаем абсолютно нищо. Засега.

— Знам, че сигурно съм завел ония двама убийци при двамата братя в магазина.

— Сериозно? Как така? Искаш да кажеш, че братята не са били замесени в тази история и са ги очистили, понеже ти си разговарял с тях, така ли?

— Не, аз… Виж, убили са ги по-малко от час след моето отиване в бижутерията. Да не смяташ, че е съвпадение?