Майкл Коннелли - Инсценировка

Накрая реши за момента да не прави нищо. Измъкна се изпод джипа, угаси осветлението и отиде в края на гаража. Огледа се още веднъж и пак не забеляза никого.

Върна се в къщата и заключи вратата. Отново се преоблече в обикновените си дрехи и позвъни на Лусия Сото. Тя отговори веднага.

— Здрасти, Хари.

— Как върви?

— Добре. Щях да ти се обаждам. Тайната е разкрита и всички знаят, че работиш при адвокат.

— Да, почнаха да ми звънят.

— Е, не съм те издала аз, ако ми се обаждаш за това. Не съм казала на никого.

— Знам, че не си ти.

— Тогава какво има?

— Ъъъ, дъщеря ми я няма, а обикновено тя ми помага с джиесема. Ти снощи спомена за „Юбер“. Как да си инсталирам това нещо?

— Лесна работа. Първо включи телефона си на високоговорител, за да ме чуваш, докато ти обяснявам.

— Как да го включа?

— Майтапиш ли се?

— Да. Вече си на високоговорител.

Сото му помогна с инсталирането. Всичко отне по-малко от десет минути.

— Добре, вече си готов — заяви тя.

— Супер. Значи сега просто мога да си поръчам кола.

— Точно така.

— Страхотно.

— Късно е, къде ще ходиш?

— Не знам. На разходка. Искам да проверя едно място.

— Какво място?

Бош направи каквото трябваше и успя да пусне поръчката.

— Квартирата на един човек. Пише, че колата щяла да е тука след шест минути. Шофьорът се казва Марко и е с черна „Тесла“.

— Браво.

— Пита закъде пътувам.

— Можеш да го въведеш, можеш и да не пишеш нищо. Колата пак ще дойде. Така шофьорът няма да зададе адрес и ще трябва да го упътваш.

— Мерси, Лусия.

— Трябва да затварям.

— А, чакай. Още един въпрос. Това като такси ли е? Можеш ли да кажеш на шофьора да те изчака, например ако се наложи да влезеш в магазин или нещо от тоя род?

— Да, просто му казваш какво искаш и сметката отива на кредитната ти карта. Май таксуваха чакането на петнайсет минути.

— Ясно, супер. Благодаря и лека нощ.

— Лека.

Бош чакаше пред дома си, за да види дали някой не следи шофьора по пътя нагоре по склона. Според приложението Марко трябваше да пристигне след три минути.

Хари използва това време, за да влезе в търсачката на джиесема си и да въведе „Д-р Шубърт, Бевърли Хилс“. Откри пластичен хирург на име Джордж Шубърт, който имал кабинети в нещо, наречено Център за творческа козметика, на Трета улица, близо до клиниката „Сидърс-Синай“. Това всъщност се намираше в Западен Холивуд. Бош не успя да намери домашния му адрес.

Затвори търсачката и повторно позвъни на Лусия Сото с надеждата, че не си е легнала или отишла в „Истсайд Лъв“.

— Сега какво има, Хари? Искаш да си инсталираш приложението за телефонни срещи с жени ли?

— Не. Нима има и такова?

— Има апове за всичко. Казвай какво има. Трябва да си лягам. Снощи здравата окъснях.

— Да не си танцувала върху бара в „Истсайд Лъв“?

— Всъщност да. Само че без да се събличам. Какво има?

Иззад завоя блеснаха фарове. Колата на Бош пристигаше.

— Лаптопът ти вкъщи ли е?

— Какво ти трябва?

— Можеш ли да ми провериш едно име с търсещата си програма? Лекар от Бевърли Хилс.

Когато работеха заедно, Сото, като партньорката с компютърни умения, се беше абонирала за различни интернет услуги и програми за издирване на адреси във финансови, имотни и комунални архиви. Тези методи често се оказваха по-бързи и надеждни от бази данните на правоохранителните органи. Онова, за което я молеше Бош, не представляваше никакво нарушение, тъй като тя използваше личния си лаптоп и софтуер.

— Няма проблем.

Той й даде името на Шубърт и Сото обеща да му се обади веднага щом открие нещо. Хари й благодари и затвори. Приближаващата се кола най-после излезе от завоя с включени дълги светлини. Бош се почувства осветен и уязвим в заобикалящия го мрак.

Почти безшумната „Тесла“ спря пред него. Хари погледна часа на джиесема си. Марко идваше точно навреме. Като новак в „Юбер“, Бош нямаше представа дали трябва да седне отпред или отзад, но все пак отвори предната врата.

— Марко?

— Да, господине.

Силен източноевропейски акцент.

— Къде да седна?

— Отпред става.

Бош го послуша.

— Накъде? — попита мъжът. — Не сте въвели крайна точка.

— Мислех, че не е задължително. Карайте нагоре по хълма. Когато стигнем до върха при Мълхоланд, ще обърнем и ще се върнем по същия път.

— И само толкоз?

— Не, после ще отидем в Бевърли Хилс, струва ми се.

— Имате ли адрес? Ще го въвеждам в джипиеса.

— Не още. Но ще го получа преди да стигнем там.