Майкл Коннелли - Инсценировка

— В зависимост от движението, максимум на два часа. За какво трябва да разговаряме, Дик?

— Днес в Западен Холивуд е извършено двойно убийство. На двама души, които имат бижутерия на Сънсет Плаза. Казва се „Нелсън Грант & Сънс“. Знаеш ли я?

— Известно ти е, че я знам, Дик. Открили сте там визитката ми, нали?

— Ъъъ, да, точно така. Кога си бил там?

— Тази сутрин, когато единият от двамата отключи вратата и отвори магазина.

Последва дълга пауза.

— Е, Хари, извадил си късмет — накрая наруши мълчанието Сътън.

— Разказвай.

— Ще ти разкажа, когато дойдеш. Ела направо тук, става ли?

— Разбира се. Но първо искам да те питам нещо, Дик. Заподозрян ли съм?

— Стига, Хари, двамата с тебе се познаваме отдавна. Не си заподозрян. Имаме нужда от помощта ти. Нямаме никакви улики и ще сме ти признателни за съдействието.

— На местопрестъплението ли си в момента?

— Да, обаче скоро тръгвам за участъка в Западен Холивуд и почвам разпитите.

Това означаваше, че има и други свидетели.

— Знаеш къде е, нали? — попита го Сътън.

— На Сан Висенте — отвърна Бош.

— Точно така.

— Ще се видим там.

След като затвори, Хари се замисли за думите на Сътън, че не е заподозрян. Това противоречеше на другото му твърдение, че нямали никакви улики. Принципът гласеше, че ако разследването буксува, всеки е заподозрян. Бош харесваше и уважаваше Сътън, но трябваше да е наясно в какво положение се намира. Сега той беше на другата, тъмната страна, както я наричаха, и отношението на Сътън със сигурност щеше да е различно от времето, когато двамата бяха колеги следователи от различни правоохранителни органи.

Реши да се обади на Холър и да му съобщи какво става. Мики не вдигна, затова му остави съобщение.

— Обажда се Бош. Налага се довечера в седем да се чакаме пред участъка на Шерифството в Западен Холивуд. Имам среща със следователя от отдел „Убийства“ Дик Сътън и ми се струва, че ще ми трябва адвокат.

Понечи да затвори, но после прибави още нещо:

— И бъди предпазлив, Холър. Не знам какво става, ама… просто си пази гърба.

Срещнаха се на стълбището пред входа на участъка на Шерифското управление на Сан Висенте Булевард до Пасифик Дизайн Сентър. Преди да влязат, Бош изложи на Холър фактите и предположенията си за ситуацията. Холър му каза, че ще го пази да не направи погрешна стъпка, но и го предупреди да мисли какво ще е от най-голяма полза за техния клиент, преди да отговаря на въпросите.

— Не забравяй, ти вече не си полицай напомни му адвокатът, докато отваряше входната врата.

Дик Сътън чакаше Бош в детективското бюро. Веднага позна Холър, известен адвокат и бивш кандидат за окръжен прокурор.

— О, я стига, ние сме стари приятели — разпери ръце Сътън. — Идваш с адвокат, а, Хари? Сериозно? Няма нужда от такива крайни мерки.

— Смятам, че осигуряването на правна защита не е крайна мярка — отбеляза Холър.

— Съжалявам, Дик — отвърна Бош. — Обаче имам дете, а нямам жена. Трябва да съм сигурен, че довечера ще се прибера вкъщи.

Не си направи труда да спомене, че през следващите три дни детето му ще е на Голямото мече езеро.

— Е, аз пък имам двойно убийство и ми се струва, че ти си единственият човек, който може да ми помогне да го разчепкам — заяви Сътън. — Хайде да идем в заседателната зала и да свалим картите на масата.

Заведе ги в просторна заседателна зала с широка овална маса, достатъчна, за да побере директорския борд на средно голяма фирма. Това беше хитър ход от негова страна — да не вкара Бош в обичайната стая за разпити. Опитваше се да стопи леда, като накара Хари да се почувства участник в разследването, вместо негов обект.

На масата вече ги чакаха Корнел и Шмит, с които Бош се бе запознал същата сутрин, и още един мъж, когото не познаваше, но предполагаше, че е партньорът на Сътън.

— Разбрах, че вече познаваш детективите Корнел и Шмит — каза Сътън. — А това е моят партньор Гил Контрерас.

След това Сътън представи Бош и неговия адвокат. Разнесе се тихо мърморене за присъствието на адвоката и Холър се опита да го успокои, като вдигна ръце в знак, че се предава.

— Тук съм, за да защитавам своя клиент и да улесня обмена на информация, който, надявам се, ще е от полза за всички ни.

Холър и Бош седнаха един до друг. Сътън заобиколи масата и се настани до партньора си, точно срещу Хари.

— Това не е ли конфликт на интереси? — обади се Шмит.

Холър спокойно сплете пръсти и се наведе напред, за да погледне младата жена.