Майкл Коннелли - Инсценировка

— Че и двата часовника, които съпругът й беше купил от мен, били откраднати.

— Откраднати.

— Да, при обир. Тя била в Париж и никога не пътувала с часовника си, защото се страхувала да не и го откраднат. Затова го оставила вкъщи. Мъжът й не я придружавал, бил на работа. Докато го нямало, в дома им бил извършен обир и откраднали всичките им бижута.

— Тя каза ли ви кога се е случило?

— Само няколко месеца преди нашия разговор. Не ми съобщи точната дата.

— Те в Лас Вегас ли живеят?

Жерар се поколеба, но после реши, че може да разкрие местожителството на клиента си, без да наруши фирмената политика.

— Живеят в Бевърли Хилс.

— Добре. Казахте ли на съпругата, че откраднатият и часовник е във вашия магазин?

Мениджърът отново се поколеба и на Бош му се стори, че се досеща за причината за смущението му.

— Не точно — призна Жерар. — Исках да разговарям със съпруга й, нали разбирате? Формално той беше нашият клиент. Затова я помолих да му предаде да ми позвъни. И й казах, че може би съм открил единия часовник.

— Точно така ли и го казахте? — попита Хари.

— Да. Не и казах, че е при мен.

— И съпругът й позвъни ли ви?

— Да, още същия следобед. Той ми разказа съвсем друга история. Часовниците не били откраднати. Казал така на жена си, защото ги продал заедно с останалите бижута без нейно знание. Беше нервен и засрамен, но призна, че имал финансови затруднения и продал скъпоценностите, за да покрие загубите си на хазарт, за които не желаел съпругата му да научи.

— Затова измислил историята с обира.

— Точно така.

— Вие знаехте ли, че е комарджия?

— Не, виждал съм го само в магазина, но той живее в Бевърли Хилс, а ние сме в Лас Вегас. Винаги плащаше в брой и предполагах, че не идва само за да купува часовници.

— Какъв е по професия?

— Лекар, обаче нямам представа какъв е по специалност.

Бош се замисли. Ако версията на съпруга се окажеше вярна, този аспект от делото нямаше връзка с убийството на Паркс просто странна история, безсмислена загуба на време в разследването. Зачуди се дали лицето му издава обзелото го разочарование.

— Съпругът каза ли ви къде или на кого е продал часовниците?

— Не, не съм го питал. Не разговаряхме дълго. Той само искаше да ми съобщи, че информацията, която съм получил от жена му, не е вярна. Попита ме дали съм се обаждал в полицията и аз му отговорих, че не съм, че първо съм искал да се чуя с него.

Хари кимна и изпитателно се вторачи в Жерар. Мениджърът все още имаше смутен вид, като че ли разказът не го беше избавил от онова, което го измъчваше.

— Има ли още нещо, господин Жерар? — попита Бош.

— Какво нещо?

— Нещо, което пропускате да ми кажете.

— Ами, не, с това разговорът ни със съпруга приключи.

— Бяхте ли се обаждали в полицията?

— Не, естествено. Не съм го излъгал за това.

— Ами госпожа Харик? Разговаряли ли сте с нея за случая?

Жерар отклони поглед, втренчи се в ръцете си върху бюрото и Бош усети, че се приближава до нещо, и каза:

— Разговаряли сте с нея.

Мениджърът не отговори.

— Казали сте й, че според вас купеният от нея часовник е краден.

Жерар кимна, без да вдигне очи.

— Така се случи, че тя ми позвъни след като се бях чул със съпругата на първия собственик и преди той… докторът де… да ми се обади. Госпожа Харик се интересуваше дали часовникът вече е ремонтиран. Отговорих й, че сме го получили и съм изписал резервно стъкло. После я попитах откъде го е купила. Тя ми даде името на бижутериен магазин в Лос Анджелис и каза, че бил от разпродажба на наследствени накити.

— „Нелсън Грант & Сънс“?

— Не си спомням фирмата.

— И вие какво й казахте?

— Бях откровен. Казах й, че щом пристигне стъклото, ремонтът е елементарен, но не съм сигурен, че ще мога да го извърша, тъй като има проблем със собствеността.

— Тя как реагира?

— Ами, малко се шокира. Каза, че покупката била законна — часовника купил мъжът й, а той бил полицай. Каза, че никога не би купила крадена вещ, че можело да си изгуби работата и репутацията и била много разстроена, че съм намеквал подобно нещо. Опитах се да я успокоя. Извиних й се, казах, че чакам допълнителна информация, и я помолих да ми се обади след ден-два, защото тогава ще знам повече.

Жерар най-после погледна Бош. Очите му излъчваха разкаяние.

— И после ви е позвънил докторът.

— Да, докторът ми позвъни, разказа ми историята и ми съобщи, че е продал въпросния часовник.

При спомена за кашата, която беше забъркал, мениджърът поклати глава.