Майкл Коннелли - Инсценировка

Отдавна не беше идвал в Лас Вегас и установи, че в града са се появили нови казина и търговски центрове. И че пак са променили уличното движение. Магазинът и сервизният център на „Адемар Пиге“ се намираха в нов комплекс на ларгото, стъклена грамада от казина, хотели, заведения и жилищни сгради, която засенчваше всичко друго наоколо. Бяха го построили след предишното идване на Хари. Той го обиколи два пъти — петнайсетминутно пътуване заради натоварения трафик, — преди да открие паркинг. Скоро след това се озова в мол, събрал най-скъпарските магазини, които беше виждал на едно място, включително на Родео Драйв в Бевърли Хилс.

Витрините в магазина на „Адемар Пиге“ бяха от тъмно дърво и стъкло и часовниците в тях бяха изложени на индивидуални стойки. На входа стоеше охранител със слушалка в едното ухо, също като агент от Секретната служба. Носеше костюм, по-хубав от всички, които беше имал Бош. Жената, която седеше зад щанда и бе облечена като за опера, го посрещна с топла усмивка. Знаеше, че не бива да съди за него по дънките и кадифеното му яке. Вегаските комарджии често криеха богатството си зад мизерна фасада. Е, Хари поне имаше фасадата. Помисли си, че е късметлия, задето маншетът на якето му е достатъчно дълъг и скрива скромния „Тимекс“ на дясната му китка.

— Има ли друг вход за сервизния център? — попита Бош.

— Не, това е нашият шоурум и сервизен център — жизнерадостно отговори жената. — Да вземете часовник ли идвате?

— Не точно. Може ли да разговарям с управителя на сервиза? Става дума за часовник, който е бил тук на ремонт в началото на годината.

Тя се намръщи.

— Ще повикам господин Жерар.

Жената се изправи и изчезна през вратата зад щанда. Докато чакаше, Бош разглеждаше изложените часовници и през цялото време усещаше върху себе си очите на охранителя.

— Господине?

Той се обърна и видя до една от витрините да стои мъж с костюм и вратовръзка, буйна брада, може би компенсираща липсващата му коса, и очила със спускаща се лупа на лявото стъкло.

— С какво мога да ви бъда полезен?

— Искам да направя запитване за часовник, който, струва ми се, ви е бил пратен за ремонт в началото на годината.

— Не съм сигурен, че ви разбирам. Вие собственикът ли сте?

Говореше с акцент, чийто произход Бош не можеше да определи. Нещо европейско. Може би швейцарски, може би немски.

— Не, не съм собственикът. Аз съм следовател от Лос Анджелис и се опитвам да открия часовника и да науча подробностите около него.

— Това е крайно необичайно. От полицията ли сте?

— Наскоро се пенсионирах от лосанджелиската полиция. Помолиха ме да се заема с този случай. Отнася се за убийство.

Последната дума, изглежда, изпълни мъжа с подозрителност, която отчетливо се изписа на лицето му.

— Убийство.

— Да. Бях детектив в отдел „Убийства“. Ако се притеснявате да разговаряме, мога да ви дам имената и телефонните номера на колеги в ЛАПУ, които ще потвърдят и ще гарантират за мене.

— Бихте ли ми показали някакъв документ?

— Разбира се.

Бош извади портфейла си и му показа картата си от Управлението. Този път нямаше нужда да крие, че е пенсионер.

— За какъв часовник говорите? — попита мъжът, след като му върна документа.

— Вие ли сте господин Жерар? — попита Хари.

— Да, Бертран Жерар. Мениджър продажби и сервиз. Кой е убит?

— Една жена. Лекси Паркс. През февруари. Чухте ли за това във Вегас?

Мъжът поклати глава, сякаш не е сигурен какво е чувал. Не изглеждаше името на Паркс да му е познато.

— Този случай доста нашумя в Лос Анджелис — допълни Бош. — Но в контактите си във връзка с часовника тя може да е използвала фамилията на мъжа си. Казва се Харик.

Сега вече последва реакция. Не тревога, но Жерар определено знаеше това име.

— Познавате ли я? — попита Хари.

— Да, името ми е известно — потвърди мениджърът. — Но не знаех за случилото се. Телефонният й номер беше изключен и предишният собственик не си искаше часовника обратно. Така че… той още е тук.

Бош се поколеба. Жерар току-що му беше разкрил нещо, което не знаеше. Хари искаше човекът да продължи да говори, ала се боеше да не направи погрешна стъпка, която да провали нещата.

— Предишният собственик — произнесе той. — Защо не си искаше часовника обратно? Мъж ли беше?

— Да, купувачът беше мъж, въпреки че го купи за жена си. Кой ви е помолил да се заемете със случая?

Е, беше направил погрешната стъпка. Бош се огледа. Трябваше да се измъкне от положението.