Майкл Коннелли - Инсценировка

— Ще трябва да изчакаме братята да са заедно. Това с Мексико са глупости.

— И аз така смятам. Значи искаш да изчакаме, така ли?

Елис не отговори и в купето се възцари тишина.

— Та значи кога? — подкани го Лонг накрая.

— Погледни си джиесема и виж къде отива Бош.

— Ти нали каза, че сигурно се прибира вкъщи?

— Да де, просто провери.

Лонг стартира приложението на телефона си. Отне му известно време, докато открие Бош.

— Всъщност пътува по Ла Сиенега към Десета.

— Може да отива навсякъде.

Елис завъртя ключа и запали колата.

— Та какво ще правим с него? — настоя Лонг. — Отстраняваме го и слагаме край на проблема.

Партньорът му поклати глава.

— Не е толкова лесно. Той има приятели. А ако Холър изгуби и втория си следовател в това дело, ще възникнат въпроси. Само това ни липсва.

Елис хвърли поглед към огледалото и се приготви да потегли.

— Ще се стигне до момент, в който няма да имаме избор — отбеляза Лонг.

— Възможно е — съгласи се Елис. — Обаче още не се е стигнало дотам.

Видя в огледалото позната фигура да пресича Сънсет Булевард.

— Който чака, ще дочака. Ето го и другия брат.

— Къде? — попита Лонг.

— Зад нас. Отива към магазина. Знаех си, че е лъжа.

Елис угаси двигателя. Двамата братя заедно променяха положението.

Бош пътуваше по Ла Сиенега Булевард към магистрала 10. По пътя спря да зареди черокито и малко по-късно вече се бореше с трафика на изток по магистралата към небостъргачите от стъкло и камък в центъра на града. Движението се поразреди чак когато излезе на магистрала 15 и пое на север към Лас Вегас. Беше решил да проследи историята с часовника директно вместо по телефона. Защото знаеше, че със или без значка, най-добрият начин да получиш информация е да я поискаш лично. Лесно е да ти затворят телефона, много по-трудно е да ти затръшнат вратата пред носа.

А и трябваше да помисли, да анализира нещата. Пустинните простори между Лос Анджелис и Лас Вегас щяха да му помогнат да разтвори ума си за нюансите и вероятностите в разследването. Тъкмо затова винаги предпочиташе да шофира, вместо да вземе самолет до Меката на хазарта в пустинята на Невада.

По средата на пътя реши да позвъни на Холър. Не се бяха нито виждали, нито чували от разходката им в гробището. Включи се гласова поща и Бош каза, че пътува за Вегас и има време да си поговорят.

След двайсет минути Холър се обади и каза, че тъкмо излизал от предварително разглеждане на друго дело.

— За Вегас ли? — попита той. — Какво има във Вегас?

— Не съм сигурен — призна Хари. — Следвам инстинкта си. Ако изскочи нещо, ти ще си първият, на когото ще съобщя.

— Не можеше ли просто да позвъниш? Това са четири часа път.

— Човек винаги може „просто да позвъни“ — стига да знае на кой. Ама понякога инстинктът ти подсказва да отидеш лично.

— Това си е жив дзен, Хари.

— Не. По-скоро кратък курс по разследване на убийства.

Бош тъкмо минаваше през градчето Прим на границата на Невада. Щеше да пристигне след час.

— Е, какво става със записа от гробището?

— Днес го дадох на специалист — отвърна Холър. — Веднага щом получа нещо, ще го имаш и ти.

— Добре.

— Твоето изпълнение в къщата на убитата вече има последици. От Шерифството са се оплакали в прокуратурата и прокурорът е подал жалба до съдията, който днес ме привиква, за да дам обяснение за действията си.

— Мамка му. Съжалявам. Искаш ли да присъствам? Веднага ще обърна.

— Не искам и да припарваш насам. Даже се радвам, че ще си във Вегас. Ще се оправдая с тебе. Всичко ще е наред. Познавам съдията, бивш адвокат, така че ще се отнесе със съчувствие към хала ми. Ще му кажа, че човек напоследък просто не може да намери свестни сътрудници.

Бош се усмихна. Беше сигурен, че се усмихва и Холър.

— Да, кажи му, че не съм знаел какво върша, че съм нов в тая работа.

— Непременно.

След това смениха темата и се заговориха за завършването на дъщерите си. Холър предложи да им направят общ подарък, пътешествие с кораб от Канада до Аляска, където можели да се возят на шейна, теглена от кучета, и да се опознаят по-добре, преди да заживеят заедно в „Чапман“ през есента. Това свари Бош напълно неподготвен — изобщо не му беше хрумнало да направи на Мади подарък за завършването. Всъщност дори не знаеше, че това е в реда на нещата.

Все пак се съгласи с идеята и Мики обеща да уреди въпроса. Имал връзки с туристическа агенция, често работел с нея. После се сбогуваха и Хари продължи да размишлява за случая и да се подготвя за престоя си в Лас Вегас.