Майкл Коннелли - Инсценировка

След четири часа някой от сервизния център в Лас Вегас беше потърсил Паркс на служебния й телефон. Този разговор бе продължил две минути и две секунди.

Бош нямаше представа какво означава всичко това и дали е свързано с извършеното четири дни по-късно убийство. Но тъй като му се струваше странно, нямаше да се откаже, докато не разбереше всичко докрай. Радарите на следователите от Шерифското управление изобщо не бяха засекли часовника. Те бяха навлезли прекалено навътре в тунела. Той трябваше да открие отговора сам. Реши да започне с бижутерийния магазин, от който мъжът на жертвата беше купил часовника — с огромна отстъпка, както изглеждаше. После щеше да продължи със сервизния център на производителя.

Събра рапортите на купчина, изравни ръбовете им и я затисна на масата с лаптопа си. Отиде в кухнята, напълни термочашата си с още една доза кафе и си взе ключовете. Тъкмо се канеше да излезе през вратата към навеса, когато чу, че на входа се звъни. Остави чашата на кухненския плот и отиде да отвори.

Отпред стояха мъж и жена, и двамата с атлетични фигури. Официално облечени, мъжът беше с вратовръзка. Не бяха усмихнати и студенината в очите им му показа, че са полицаи, още преди да се представят.

— Господин Бош? — попита мъжът.

— Аз съм. Какво обичате?

— Ние сме следователи от Шерифското управление. Това е детектив Шмит, аз съм Корнел. Бихме искали да поговорим с вас, ако имате време.

— Разбира се. Имам малко време.

Последва неловка пауза, тъй като Хари не ги покани да влязат.

— Тук ли ще разговаряме, на прага? Корнел повдигна вежди.

— Ами да, защо не? — отвърна Бош. — Предполагам, че няма да е дълго. Става дума за вчерашното ми посещение в къщата, нали?

— За защитата по делото Паркс ли работите?

— Да.

— Имате ли лиценз за частен детектив, господине?

— Имах преди десетина години, но отдавна е изтекъл. Затова сега работя за лицензиран частен детектив, докато тече процедурата по издаването на нов. Имам писмено потвърждение от него, което обяснява ситуацията и прави нещата законни.

— Може ли да видим потвърждението, господин Бош?

— Естествено. Ей сега ще го донеса.

Затвори вратата и ги остави да чакат отпред. Взе писмото от Холър и се върна при тях. Шмит, която до този момент мълчеше, взе листа и го прочете, докато партньорът и изнасяше лекция на Бош.

— Онова, което сте направили вчера, е много лошо заяви Корнел.

— Кое по-точно? — поинтересува се Хари.

— Много добре знаете кое. Използвали сте заблуда, за да получите достъп до местопрестъпление.

— Нямам представа за какво говорите. Отидох да видя имот, който е обявен за продажба. Мисля да продам тази къща. На дъщеря ми й предстоят четири години следване и разликата от покупко-продажбата ще ми дойде добре.

— Виж, Бош, няма да си губя времето с тебе. Ако пак престъпиш границата, ще има последици. Сега ти прощавам. Проверихме те, бил си честно ченге. Преди. Вече не толкова.

— Майната ти, Корнел. Видях какво сте направили по случая. Слаба работа.

Шмит подаде писмото на Бош, но Корнел го грабна от ръката й още преди Хари да посегне към него.

— Ей такова е мнението ми за твоето писмо. — Детективът пъхна листа под полите на сакото си и го прокара по дъното на панталона си, като се престори, че избърсва задника си с него, после го протегна към Бош, който не понечи да го вземе.

— Страхотно — каза Хари. — Изискано и остроумно.

Отстъпи назад, за да затвори вратата под носа им. Корнел бързо смачка с две ръце писмото на топка и я запрати към него. Тя отскочи от гърдите му и падна на пода.

Бош остана на мястото си, заслушан в отдалечаващите се стъпки на Корнел и Шмит. Лицето му гореше от изтърпяното унижение. Щом го бяха проверили, вече всички в ЛАПУ знаеха, че е преминал на тъмната страна. За тях нямаше да има значение, че според Хари наистина има голяма вероятност обвиненият в престъплението човек да е невинен. Имаше значение само това, че сега Бош е следовател на защитата.

Опря чело във вратата. Допреди седмица беше пенсиониран детектив от ЛАПУ, а сега сякаш имаше съвсем нова самоличност. Чу колата им да потегля. Неподвижно изчака ревът на мотора й да заглъхне, после също излезе.

Паркира до тротоара пред „Нелсън Грант & Сънс“ още преди началото на работното време. Първо се включи осветлението, после в 10.05 отвътре се появи млад азиатец и се наведе, за да отключи долното резе на стъклената врата. Излезе навън със сгъваема реклама за разпродажба на наследствени накити, постави я на тротоара и се върна вътре. Бижутерийният магазин беше отворен. Хари допи кафето си и слезе от джипа. По това време по Сънсет Булевард имаше натоварено движение, но тротоарите, магазините и ресторантите на Сънсет Плаза пустееха — те привличаха главно туристи от Европа и обикновено започваха да се пълнят чак по обед.