Майкл Коннелли - Инсценировка

Зае се да препрочете всички документи и накрая стигна до телефонните разпечатки. Следователите бяха започнали с проверка на личния и служебния телефон на жертвата за последните три месеца от живота й. И тъкмо се бяха намирали в процес на идентифициране на нейните контакти и провеждане на разговори с тях, когато от лабораторията бяха пристигнали резултатите от ДНК анализа, свързващи Дей’Куан Фостър с местопрестъплението. Това беше насочило всичко в ново направление. На Бош му се струваше, че проучването на телефонните разпечатки просто е било изоставено, когато бяха превърнали Фостър в единствен фокус на разследването. И все пак детективите бяха свършили много работа. Повечето записи от списъка бяха обяснени с едно-две изречения или елиминирани като НП, съкращение от „непораждащ подозрение“.

Хари вече беше прехвърлял списъка, но сега едно от имената попадна във филтрите му. Четири дни преди убийството й Александра Паркс беше звънила в бижутерията „Нелсън Грант & Сънс“. Следователите бяха означили записа като НП.

Очевидно обаждането се отнасяше до повредения часовник и затова не бе предизвикало подозрението на детективите от Шерифското управление. Но часовникът задейства радара на Бош заради празната кутийка на лавицата в дома й. Той се зачуди дали Паркс се е обаждала, за да се поинтересува кога ще е готов часовникът й. Прегледа списъка докрай и продължи със следващия на номерата, които е набирала от службата си. Не откри други разговори с бижутерията.

Списъкът се оказа само частично обработен. През месеците преди смъртта си Паркс беше водила толкова много разговори от служебния си телефон, че перспективата изглеждаше ужасяваща. Корнел и Шмит навярно с радост я бяха зарязали след ДНК съвпадението и бяха насочили разследването към Дей’Куан Фостър. Сега единствената им работа бе да проверят в списъка дали между жертвата и заподозрения е имало контакти. След като бяха установили, че не е имало, бяха преустановили анализа. Вече бяха хванали птичката и не се налагаше да продължават с проверките на стотици телефонни разговори и номера, които нямаха нищо общо със заподозрения.

Бош включи лаптопа си и потърси „Нелсън Грант & Сънс“. С помощта на Гугъл Карти откри адреса на бижутерията в скъпарската търговска зона на Сънсет Плаза и научи, че магазинът отваря всяка сутрин в десет.

Реши да го посети веднага след началото на работното време, но дотогава оставаше почти цял час. Влезе във фирмения уебсайт и видя, че магазинът се занимава с много видове бижута и часовници, както и с разпродажба на наследствени накити. Обаче никъде не се споменаваше за часовници на „Адемар Пиге“.

След това провери в Гугъл производителя и попадна на няколко онлайн магазина. Отвори единия и се озова пред множество часовници, произвеждани от швейцарската компания. Наложи се да коригира търсенето си само до модела „Роял Оук Офшор“ и скоро попадна на часовник, струващ четиринайсет хиляди долара.

Подсвирна. Разликата с платената от Харик преди година цена за същия модел възлизаше почти на десет хиляди долара.

Върна се в уебсайта на производителя и отвори списъка на официалните дистрибутори на „Адемар Пиге“. В Съединените щати имаше само три магазина и сервизни центъра и най-близкият до Лос Анджелис се намираше в Лас Вегас. Бош си записа двата номера на сервизния център и се върна към телефонните разпечатки в следствените материали. Търсенето стана лесно и бързо, тъй като Лас Вегас имаше различен код — 702. Откри две съвпадения. На 5 февруари, четвъртък, същия ден, в който Лекси Паркс беше звъняла в „Нелсън Грант & Сънс“, от нейния служебен телефон се бяха свързали със сервизния център на „Адемар Пиге“. Разговорът бе продължил почти шест минути. Четири часа по-късно от центъра се бяха обадили в службата на Паркс. Този разговор беше продължил две минути.

Хари предполагаше, че всички тези разговори са се отнасяли за ремонта на нейния часовник. Извади джиесема си и понечи да набере първия номер, но реши да изчака. Преди това трябваше да събере повече информация.

Скицира хронологията на телефонните разговори на Паркс от вътрешната страна на корицата на папката. Паркс първо бе позвънила в сервизния център във Вегас, най-вероятно за да попита дали ще ремонтират часовника й.

Само четиринайсет минути по-късно обаче бе телефонирала в „Нелсън Грант & Сънс“, магазина, от който съпругът и бе купил часовника. Този разговор беше продължил само седемдесет и седем секунди.