Майкл Коннелли - Инсценировка

— Шмит ли се казваше? Какво й казахте?

— Не си спомням името й. Наложи се да се обърна към брат си, който беше дежурен тук на въпросната дата. Той каза, че жената се обадила да попита как да ремонтира часовника си и той й отговорил да потърси производителя в интернет и да се свърже с него. Ние не поправяме часовници, само ги продаваме.

Бош се вторачи в него. Смяташе, че Нгуен или лъже, или го е излъгал брат му, защото знаеше, че Лекси Паркс се е обадила в магазина след разговора си със сервизния център на „Адемар Пиге“ в Лас Вегас. Изглеждаше невероятно да е звъняла, за да пита как да ремонтира часовника си. Имаше друга причина и този човек и брат му я криеха.

— Къде е брат ви? — попита той. — Трябва да поговоря с него.

— На почивка е — отвърна азиатецът.

— Докога?

— Докато се прибере. Вижте, не сме извършили нищо нередно. Пол е разговарял с нея по телефона и й е обяснил какво да направи.

— Лъжеш ме, Питър, и двамата го знаем. Когато разбера защо ме лъжеш, ще дойда пак. Разбира се, освен ако не искаш да си спестиш неприятностите и да ми разкажеш цялата история още сега.

Нгуен го гледаше и мълчеше. Бош опита друг подход.

— А ако се налага да замеся и баща ти, ще го направя, без да ми мигне окото.

— Баща ми е мъртъв. Когато почина, бизнесът не вървеше. Двамата с брат ми постигнахме всичко това. — И махна с ръка, сякаш обгръщаше всички витрини заедно с лъскавите бижута в тях. В този момент в магазина влезе друг клиент и небрежно се приближи до витрината вдясно от тях. Носеше широкопола шапка. Наведе се над стъклото и започна да разглежда бижутата отблизо.

— Имам клиент — прошепна Нгуен. — Вървете си.

Бош бръкна в джоба си и извади стара визитка от времето, когато още работеше в ЛАПУ. Беше задраскал служебния номер на отдел „Неприключени следствия“, беше го заменил с джиесема си и бе добавил с нечетлив почерк думата „пенсиониран“, в случай че картичката попадне не където трябва и бъде използвана срещу него.

Сложи я на щанда пред азиатеца.

— Помисли си. И накарай брат си да ми позвъни преди да е станало късно.

Излезе и тръгна към колата си. Смяташе, че макар да не се е сдобил с надеждна информация в бижутерията, е всял смут и е получил нещо, което може да се окаже по-важно. Подозрение. Усещаше, че се приближава до пресечната точка, мястото, където Лекси Паркс е задействала колелата, довели до нейната смърт.

Седна зад волана и без да пали мотора, се замисли за следващите си ходове. Вдигна чашата си, но си спомни, че вече е допил кафето. За пръв път осъзнаваше, че е напълно свободен да следва инстинкта си и да хвърля мрежата си накъдето поиска. В Управлението също разчиташе на инстинкта си, ала винаги трябваше да докладва и да получава разрешение от лейтенант, а понякога и от капитан. Имаше процедурни правила, имаше норми за доказателствените средства. Имаше партньор и разделение на труда. Имаше бюджет, имаше и постоянното съзнание, че всяка негова стъпка, всяка негова дума подлежи на контрол и може да бъде обърната срещу него.

Сега цялото това бреме го нямаше. Хари за пръв път разбираше и усещаше промяната. Вътрешният му глас му подсказваше, че този часовник е в сърцето на загадката. Неувереното поведение на Нгуен в бижутерийния магазин, на собствената му територия, му говореше, че не бива да пренебрегва тази следа. Помисли си дали да не изчака клиента да си тръгне и пак да притисне бижутера, или да остане в джипа на улицата и да види дали няма да се появи другият брат. Ала накрая реши да използва новоосъзнатата си свобода и да следва инстинкта си без нужда от разрешение или одобрение.

Запали черокито и потегли.

Лонг се върна в колата, огледа Сънсет Булевард и попита:

— Къде отиде?

Седящият зад волана Елис посочи на изток.

— Сигурно се прибира вкъщи. Какво каза Нгуен?

— Бош го разпитвал за часовника и за обаждането на Паркс. Нгуен се правил на глупак, казал, че брат му бил приказвал с нея. Обаче Бош определено ще дойде пак. Започва да става сериозно, партнер. Той се приближава.

Елис се замисли. Още не беше запалил двигателя.

— Какво друго?

— Това било всичко. Беше го шубе от мене. Ако имаше още нещо, щеше да си признае.

— Елис протегна ръка към ключа, но я отдръпна.

— Къде е брат му, мама му стара?

— Не знаел. Май бил в Мексико.

— Какво чу, когато влезе в магазина?

— Хванах само края. Бош не му се връзваше на лъжите, със сигурност. Мисля си, че трябва да приключваме с тая работа. Това не е като с оня с мотора, предпазен ход. Бош е съвсем близо.