Майкл Коннелли - Инсценировка

— Господин Жерар, може ли да поговорим насаме в офиса ви?

Сега беше ред на мениджъра да се поколебае. Навярно се чудеше до каква степен да се замеси в тази история.

— Да, елате с мен — накрая отстъпи той.

Кимна на охранителя в знак, че всичко е наред, и поведе Бош към вратата зад витрините.

В малкия му самостоятелен кабинет се влизаше през по-голяма задна стая, в която имаше работна маса с лавица с малки инструменти. До задната стена се издигаше висок до тавана сейф, в който навярно съхраняваха наличната стока. В стаята нямаше никого. Този факт и закрепената на очилата на Жерар лупа показваха, че той управлява магазина и в същото време ремонтира часовниците.

Мениджърът се настани зад идеално чистото си бюро и разтвори календар-бележник. Запрелиства страниците, докато намери някакво име или записка, после изтегли едно от чекмеджетата и извади съответната папка със закачен на нея часовник в мека торбичка. Развърза торбичката, извади часовника и внимателно го постави на бюрото, после отвори папката.

— Часовникът ни е пратен за ремонт от Александра Харик. Пратила го е от Западен Холивуд, Калифорния, но вие знаете това.

— Да — потвърди Бош.

Докато Жерар говореше, Хари гледаше да мълчи колкото може повече, за да не спомене нещо, което да спре кранчето на информационния поток.

— Нашият уебсайт дава точни инструкции как да се процедира при сервизиране или ремонтиране на часовници.

— Какво му беше на часовника? — попита Бош и веднага съжали, че си е отворил устата.

Жерар вдигна часовника и с показалеца си описа кръг по стъклото му.

— Стъклото беше пукнато — поясни той. — По неизвестна причина. Но ремонтът беше елементарен. Единственият проблем беше резервното стъкло. Трябваше да го изпиша от Швейцария и това отне десетина дни.

Вдигна поглед от часовника към Бош в очакване на следващия въпрос. Хари беше нарушил инерцията на разговора и трябваше да се опита да я набере отново.

— Кога ви е бил пратен часовникът?

Жерар погледна в папката.

— Получен е на втори февруари. Пратен е с куриерска фирма.

Бош си записа датата една седмица преди убийството на Александра Паркс.

— Тогава е получен ние регистрираме получаването — продължи мениджърът. — Но аз отворих кутията и проучих съдържанието и чак след три дни, на пети.

— И какво се случи после? — подкани го Хари.

— Вижте, всичките ни часовници се регистрират при продажба. В случай на препродажба новият собственик може да го пререгистрира и тогава ще се ползва със специално обслужване. Този часовник обаче не беше регистриран на името Харик. Още беше с регистрацията на предишния собственик.

— Бил е купен за подарък — осведоми го Бош. — При разпродажба на наследствени бижута.

— Проблемът е, че този часовник случайно ми е познат отвърна Жерар. Защото лично го бях продал на първия собственик.

Замълча. Хари се колебаеше какво точно да го попита. Разбираше, че историята на часовника, каквато и да е тя, очевидно е озадачила или смутила Жерар по някаква причина. И сега трябваше да го накара да му обясни по каква.

— Продали сте го на първия собственик и не сте знаели, че е бил препродаден, така ли?

— Точно така.

— Кой е първият собственик?

— Не мога да ви дам тази информация. Ние спазваме политика на конфиденциалност и не разкриваме имената на клиентите си. Хората, които купуват тези часовници, очакват и се ползват от пълна поверителност.

— Добре, и какво направихте?

— През последните три години първият собственик беше купил два часовника от мен. Той е колекционер и ги купи за себе си и жена си. И доколкото знаех, и двата още бяха в тях, но после получихме този часовник от друг човек. Затова си позволих да му позвъня, за да се уверя, че препродажбата е законна.

Жерар периодично прекъсваше разказа си и се налагаше да бъде подканван. Опитът на Бош показваше, че това е признак за неохота. Често се случваше, когато разпитваше напълно невинни хора за неща, свързани с убийство.

— И какво ви каза той?

— Вдигна жена му. Поисках да разговарям със съпруга й, но него го нямаше.

— И затова сте разговаряли с нея.

— Смятах, че не бива да я тревожа, ако не се налага. Представих се и й казах, че се обаждам да проверя дали са доволни от часовниците си и мога ли да им бъда полезен с нещо. Ние осигуряваме на клиентите си безплатен сервиз и почистване. Те плащат само транспортните разходи и застраховката.

— Проявили сте изключителна находчивост. И тя какво ви отговори?