Майкл Коннелли - Инсценировка

— Обадихте ли се пак на госпожа Харик, за да й обясните?

— Да, обадих й се, разбира се, и тя много се ядоса, но нищо не можех да направя. Някои хора просто не могат да бъдат успокоени. Тъй като съм в търговския бранш, това ми е много добре известно.

Бош кимна. Това явно беше задънена улица. Посочи часовника на бюрото и зададе последния си въпрос:

— Защо часовникът още е при вас?

Жерар го вдигна и се вторачи в циферблата. В този момент Хари видя отдолу жълто листче, залепено на папката. Успя да прочете написаното име, въпреки че беше обърнато наопаки. Д-р Шубърт. Имаше и телефонен номер с код 310, който отговаряше на Бевърли Хилс.

— Тя не посочи начин на плащане за ремонта — поясни мениджърът. — След като получих и поставих стъклото, се опитах да се свържа с нея по телефона, който беше дала с пратката, но се оказа изключен. Затова оставих часовника тук и зачаках да се обади. После, честно казано, забравих за него. Имах друга работа и забравих. И сега вие ми съобщавате, че е мъртва. Че е била убита.

Бош кимна. Паркс беше дала в куриерската служба мобилния си телефон и когато Жерар и бе позвънил, Харик вече трябваше да е закрил номера след смъртта на жена си.

— Много жалко — каза мениджърът.

— Да, много — съгласи се Хари.

Жерар кимна и докато оставяше часовника на бюрото, плахо попита:

— Този часовник ли е причината да я убият?

Зададе въпроса така, сякаш се страхуваше от отговора.

— Едва ли — отвърна Бош.

Мъжът отново вдигна часовника и понечи да го прибере в торбичката. И тогава Хари забеляза нещо на задния капак.

— Може ли да го видя за малко?

Жерар му го подаде. Бош го обърна и прочете надписа.

Винс и Лекси

Завинаги

Хари прибра часовника в торбичката, остави го на бюрото и каза:

— Имам един последен въпрос и ще ви оставя на мира.

— Да?

— Според вас защо ви го е пратила така, в торбичка? Защо не го е сложила в кутията му?

— Изобщо имало ли е кутия? — учуди се Жерар.

— Да, в нейния гардероб — отвърна Бош. — С фактурата от магазина, от който го е купил мъжът й. Кутията си е била там, обаче тя не ви го е изпратила в нея.

Мениджърът повторно сви рамене.

— Кутията е обемиста. Може да е било по-лесно да го постави в торбичка и да го прати в кашонче на куриерската служба. Помня, че го получихме така. Не е необичайно клиентите да ни пращат часовници по този начин.

Можеше да има много причини, разбираше Бош. Въпросът щеше да си остане без отговор, защото единственият човек, който можеше да го даде, вече беше мъртъв.

— Ами цената? Мъжът й го е взел за шест хиляди долара. Това добре ли е за часовник втора ръка?

Жерар се намръщи.

— Нашите часовници са обект на колекционерство по целия свят. Те запазват стойността си, а някои модели дори я повишават. Да, цената е добра. Много добра. Цена, на която просто не може да се устои.

Бош кимна.

— Благодаря ви, господин Жерар.

От тонколоните се лееше тенор саксофонът на Камаси Уошингтън, жулената от слънцето пустиня прелиташе от двете страни на магистралата. Бош разсъждаваше над случая по обратния път до Лос Анджелис.

Обожаваше тези самотни мигове на съсредоточаване и размисъл. Винаги ги разделяше на три самостоятелни логически потока: нещата, които знаеше, нещата, които предполагаше, и нещата, които искаше да знае. Последната група задължително беше най-голяма.

На пръв поглед пътуването до Лас Вегас в търсене на изчезналия часовник изглеждаше загуба на време. Часовникът се бе намерил и обясненията на Бертран Жерар звучаха правдоподобно. Но Бош не бързаше да зареже този аспект от разследването си. Телефонното обаждане на Паркс в „Нелсън Грант & Сънс“ продължаваше да го смущава, просто заради уклончивото и неотзивчиво поведение на Питър Нгуен. Хари реши да го посети още веднъж, него и брат му, ако е възможно, и също щеше да поговори с д-р Шубърт, за да сравни неговата версия на историята с тази на Жерар. Елементарна стратегия за решаване на задача чрез елиминиране на възможности. Така нямаше да пропусне нито един евентуален сценарий.

Мислите му се върнаха към жертвата. Александра Паркс беше общински служител. В ресора и влизаше отдел „Защита на потребителите“ в Западен Холивуд. Тя щеше да изпадне в крайно неловко положение, което можеше да застраши дори работата й, ако се окажеше, че носи краден часовник. Бош се чудеше какво е правила през часовете между двата разговора с Жерар. Знаеше, че е звънила в „Нелсън Грант & Сънс“. Но на кого още се бе обаждала? На мъжа си, помощник-шерифа, човека, който й е подарил часовника?