Майкл Коннелли - Инсценировка

— Не, не е вярно. Дъщеря ми доста време искаше да работи същото, с каквото се занимаваш ти. С каквото се занимавах и аз. Не съм я обезкуражавал.

— Но сега иска да прави психологически профили, нали?

— Така ми се струва, обаче човек никога не може да е сигурен.

— Сигурно е получила от теб същото послание, каквото получих и аз: „Не си подходяща за това“.

— Добре де, може и да съм старомоден. Не ми допада идеята жените да виждат злото, извършено от мъже. Нещо от тоя род.

Най-после откри каквото търсеше. По време на службата си беше чел хиляди рапорти за аутопсия. Знаеше наизуст формуляра, който почти не се бе променил през последните четирийсет години. Така че бързо намери измерванията на тялото. Не го интересуваха заключенията. Искаше да види само теглото на жертвата.

— Ето — каза високо. — Алън е тежал шейсет и осем кила. Не е много, ама си мисля, че сам човек, убиецът де, влачи шейсет и осем кила. А не ги носи.

— Ще кажа на Али и Майк — отвърна Сото.

— Няма да им кажеш. Изобщо не си водила този разговор.

— О, вярно.

Хари си погледна часовника. Бяха в колата вече час. Спокойно можеше да продължи да рови в дневника на убийството още няколко пъти по толкова. Оставаше му да види дали има някакви сведения за предишното убийство, жертвата на което беше открита на същата уличка. Ала знаеше, че скоро трябва да освободи Сото. Тя вече бе направила много повече, отколкото се дължеше на бивш партньор. Особено на такъв, който вече не е ченге.

— Само набързо ще прегледам и останалите материали и ще те пусна да си ходиш — каза той.

— Няма проблем, Хари. Знаеш ли, след като ти си излезе от стаята на отдела, си помислих, че повече никога няма да ми се удаде да те видя как работиш. Това ми харесва. Уча се от теб.

— Как, просто като седиш и ме зяпаш как чета дневника на убийството ли?

— Да. Научавам какво смяташ за важно, как правиш връзки между нещата, стигаш до заключения. Спомняш ли си, ти веднъж ми каза, че всички отговори вече са в дневника на убийството. И че ние просто не ги виждаме.

Бош кимна.

— Да, спомням си.

Беше стигнал до дългия списък с арести на Джеймс Алън, който обхващаше шест листа от дневника. Прегледа ги бегло, защото за последните седем години се редуваха задържания или за проституция, или за скитничество, плюс няколко случая на притежаване на наркотици. Типична история на проститутка. Отделни арести не бяха довели до правни последици, тъй като включвали Алън в досъдебни програми за работа със секструженици и рехабилитация на наркозависими. След изчерпването на тези възможности задържанията бяха започнали да водят до присъди и затвор. Никога по-дълги срокове в щатски затвор, винаги кратки престои в окръжно затворническо общежитие. Трийсет дни тук, четирийсет и пет там — затворът се беше превърнал не толкова във възпиращо средство, колкото във въртяща се врата, тъжно ежедневие на сексуалния труженик рецидивист.

Необичаен изглеждаше само последният му арест, за скитничество с намерение за проституция. Вниманието на Бош привлече фактът, че задържането е било извършено четиринайсет месеца преди смъртта му и не е довело до повдигане на обвинение. Просто го бяха освободили.

— Чакай, чакай — измърмори Хари.

Прелисти обратно в началото на дневника и препрочете рапорта за престъпление и после първото обобщение на Карим и Стотър.

— Какво има? — попита Сото.

— Жертвата не е била арестувана повече от година — без да откъсва поглед от текста, отвърна Бош.

— И?

— Ами, той се е установил за постоянно на Санта Моника…

— И?

Хари пак отвори класьора на списъка с арестите и го извъртя към нея. После запрелиства страниците.

— В продължение на пет години го арестуват по три-четири пъти годишно и след това нищо през последните четиринайсет месеца преди да го убият. Това ме навежда на мисълта, че е имал ангел пазител.

— Какво искаш да кажеш? Че го е закрилял някой от ЛАПУ ли?

— Да, че е работил за някой. Обаче тука няма данни да е бил доносник. Нито СИ номер, нито рапорт.

Имаше си правила за работа със секретни информатори, включително в случай че информаторът бъде убит. Ала нищо в следствените материали не показваше изрично, че Джеймс Алън е бил такъв.

— Може просто да е извадил късмет и през последните четиринайсет месеца да не са го задържали — предположи Сото. — Миналата година арестите изобщо бяха по-малко. При всички тези престрелки с полицаи във Фъргъсън, Балтимор и така нататък униформените правят минималното, което се изисква от тях. Вече никой не проявява инициативност.