Майкл Коннелли - Инсценировка

— Добре.

Бош с радост сложи точка на неловкия разговор. Мади се обърна към коридора. Винаги си пишеше домашните в стаята си.

Хари се сети за нещо.

— А, я чакай малко. Прегледай тези неща.

Отиде при масата и взе папката с психологическите профили.

— Спомняш ли си доктор Инохос? Днес случайно се видяхме и я помолих да ми даде да ти покажа няколко профила. Казах й, че искаш да следваш психология и да се развиеш в тази насока. В психологическото профилиране.

— Недей да го разправяш на хората, тате!

Гласът й показваше, че сериозно я е засрамил. Бош не разбираше къде е сбъркал.

— Какво искаш да кажеш? Нали с това искаше да се занимаваш?

— Да, обаче няма нужда да го разправяш на хората.

— Тайна ли е? Не…

— Не е тайна, но не обичам всички да знаят какво правя.

— Е, аз не съм казал на всички. Казах на една психоложка, която може да ти е от огромна полза.

— Няма значение.

Бош й подаде папката. Беше се отказал от опитите си да проумее начина на мислене на Мади, както и да разпознава факторите, които й причиняват стрес. Винаги се проваляше и казваше грешната дума, поздравяваше я за „грешен“ успех или й правеше грешен комплимент.

Тя я взе, без да му благодари, и тръгна към стаята си. На рамото и висеше тежка раница. В епохата на лаптопите, айпадите и всички други дигитални медии дъщеря му все още мъкнеше много книги, където и да ходеше.

Поредното нещо, което Хари не разбираше.

— За какво си разговарял с доктор Инохос? — попита Мади, без да се обръща. — За оня изрод, когото се опитваш да измъкнеш от затвора ли?

Бош само я проследи с поглед. Не й каза нищо, а и тя не изчака да чуе отговора му.

„Истсайд Лъв“ беше на ъгъл и на външната стена имаше изображение на стар мексикански китарист с бели мустаци и сомбреро. През годините Бош стотици пъти беше минавал с кола оттам, но никога не се бе отбивал в скъпарското заведение, любимо на латино хипстърите, които постепенно преобразяваха Бойл Хайтс.

На бара в центъра на помещението се тъпчеха по два-три реда клиенти, повечето от които се обърнаха, за да измерят с поглед новодошлия. От колоните дънеше Лос Лобос 8 8 Рокгрупа от Източен Лос Анджелис — Б. пр. , пееха за противен дъжд, който се леел като из ведро. Бош потърси с очи Сото и я откри да седи сама на маса в задния ъгъл. Насочи се към нея и се настани на срещуположния стол.

— Не те мислех за хипстърка — отбеляза Хари. — Струваше ми се по на място в „Лас Паломас“.

„Лас Паломас“ беше съседната кръчма, посещавана от клиенти от работническата класа, заведение с по-ярко осветление и по-силни напитки. Бош беше ходил там няколко пъти да издирва разни хора.

Думите му разсмяха Сото.

— Понякога ходя и там, ама не много често.

Вече беше поръчала две бутилки „Модело“ 9 9 Мексиканска светла бира — Б. пр. . Надигнаха шишетата и се чукнаха.

— Благодаря ти, че се съгласи да се видим — високо каза Хари в момента, в който музиката утихна.

Това отново привлече вниманието към него и двамата със Сото се засмяха.

Сото изглеждаше добре. Носеше косата си пусната и беше по черна риза без ръкави и избелели дънки. Татуировките, които нямаше право да показва в службата, изпъкваха на гладките и кафяви ръце. От вътрешната страна на лявата й предмишница имаше списък с имената на нейни починали приятели от младостта й в Уестлейк, а около десния й бицепс се виеше наниз испански думи, написани с шрифт, който приличаше на бодлива тел.

— Човек направо не може да намери място за паркиране — оплака се Бош. — Не забелязах колата ти отзад.

— Дойдох с „Юбер“ — отвърна тя. — Ако ме хванат да шофирам след употреба на алкохол, ще ми отнемат детективската карта и ще ме върнат да патрулирам по улиците.

Вдигнаха тост за това и отпиха по глътка бира.

— „Юбер“, това беше оная работа с такситата, нали? — осведоми се Бош.

— Да, това е ап, Хари. Трябва да го пробваш.

— Непременно. Какво е „ап“?

Тя се усмихна. Знаеше, че бившият и партньор е наясно какво е „ап“, но и че никога няма да опита нито „Юбер“, нито каквото и да е друго приложение.

— Е, нали щеше да ме разпитваш?

— Да, имам само още няколко въпроса за…

— Няма нужда. Направо можеш да прегледаш дневника.

Сото вдигна от свободния стол до себе си червена чанта, сложи я на масата и извади дебел син класьор, в каквито в ЛАПУ събираха следствените материали. Хари не разбираше нито как, нито защо се е озовал у нея.