Майкл Коннелли - Инсценировка

— Къде е Ашли? — попита Елис.

— Аз съм Ашли — отговори близначката.

— Извинявай. Къде е Ани?

— В спалнята си.

— С клиент ли е? Не видях мечето.

Имаха уговорка да оставят плюшено мече на прозореца до входната врата, за да покажат, че в апартамента е пристигнал клиент.

— Не, май спи — отвърна Ашли.

— Иди я повикай — нареди Елис.

— Тичай — прибави Лонг.

Ашли се изправи. Носеше само секси розова фланелка, която едва стигаше до гладко избръснатия й пубис. Буквите на надписа „Порнозвезда“ бяха силно разтегнати от неестествено големите и гърди. Тя бързо изчезна в коридора, който водеше към спалните в дъното на апартамента. Елис и Лонг зачакаха в мълчание. Елис вдигна дистанционното от масичката на ИКЕА пред дивана и изключи телевизора. После отиде при килера до входната врата, отключи го и го отвори. Вътре имаше стоманена лавица с апаратура за видеозапис. Двайсет и два сантиметровият екран най-отгоре позволяваше да гледат записите от последните срещи на близначките. И в двете спални бяха инсталирани по две микрокамери — едната във вентилатора на тавана, а другата във фалшивия термостат до вратата. В дневната бяха скрити още две камери.

Елис включи записа на бързи обороти, за да не гледа секс сцените. От време на време замразяваше образа — когато се появяваше поредният клиент. Обикновено го правеше докато мъжете са още облечени, за да прецени финансовото им състояние и евентуално да познае професията им. Когато оставаха голи, всичко това изчезваше. Богатите най-често бяха дебели и грозни. Трябваше да ги види, докато още не са се освободили от дрехите и самоувереността си. Освен това следеше за венчални халки или за следи, оставени от току-що свалена венчална халка.

Лонг дойде при него и започна да гледа през рамото му, без да наруши мълчанието. Елис провери пет дати. По две самостоятелни изпълнения на всяка от близначките, после тройка на дивана в дневната. Нито един от клиентите не му изглеждаше подходящ кандидат.

— Има ли нещо? — попита Лонг.

— Като че ли не — поклати глава Елис.

Включи отново апаратурата на запис, затвори и заключи вратата. Когато се обърна. Ашли и Ани седяха една до друга на дивана. Ани носеше неоноворозови гащички и черен сутиен. Все едно си бяха поделили частите от един костюм. И двете бяха изрусени, с изкуствено уголемени бюстове и автозагар. Устните им бяха издути извън всякакви естествени граници. Абсолютно нищо в тях не изглеждаше истинско и напоследък някои клиенти негодуваха. Клиповете в безплатните порносайтове вече бяха с около петгодишна давност и датираха отпреди момичетата да направят някои корекции на телата си. Качването на нови записи нямаше да реши проблема, защото в порноиндустрията пет години бяха цяла вечност. Тази игра беше за млади жени. В случая честната реклама щеше да даде обратен ефект.

— Пак е време за местене — каза Елис. — Тъй че утре заран си извадете куфарите и си съберете партакешите. Ще дойдем да ви вземем в два.

— Къде отиваме? — изхленчи Ани.

— Близо до Бевърли Булевард при Фермерския пазар. Голям блок с много апартаменти — тоя път може да се задържим по-дълго. Има „Старбъкс“, до който ще можете да се разхождате.

Замълча, за да види дали ще има оплаквания. Нямаше. Знаеха си урока.

— Добре тогава, каква е днешната програма? — попита Елис.

— Довечера в десет имаме една двойка — каза Ани. — Засега е само това.

— Колко?

— Два бона.

Той им показа разочарованието си с мълчание. Минимумът за двойка трябваше да е три хиляди.

— По-добре е от нищо — отбеляза Лонг.

Елис го изгледа смразяващо. Партньорът му току-що беше провалил възможността да даде на тия курви още един урок.

— Да вървим — каза той и тръгна към вратата. Преди да я отвори, отново се обърна към близначките. — Да не забравите. Утре в два.

Д-р Инохос беше приготвила за Бош папка с три психологически профила. Почти не бяха редактирани — само с черен маркер бяха скрити имената на жертвите и свидетелите и не бяха приложени снимки от местопрестъплението.

Вторият профил в папката се оказа от делото на Джеймс Алън. Бош го разпозна по обобщението, в което се назоваваше „Хейвън Хаус“, и по датата на убийството. Той остави другите две характеристики настрани и се зачете. Когато работеше в Управлението, винаги откриваше сходство във всички профили — независимо дали са от Психологическия отдел на ЛАПУ, или от психолозите на ФБР в Куонтико. Нямаше много начини да опишеш психопата и неудържимите желания на сексуалния хищник. Но след като приключи с профила от делото на Алън, Хари препрочете характеристиката на убиеца на Лекси Паркс, направена в Шерифското управление преди ДНК материалът от трупа да бъде свързан с Дей’Куан Фостър. Между двата профила имаше някои повърхностни прилики, ала заключенията им за убиеца бяха коренно различни.