Майкл Коннелли - Инсценировка

— Откъде знаеш?

— Не зареди паркинг брояча. Вече е цивилен и трябва да си плаща. Явно отива да му дадат рецепта или нещо от тоя род.

— За виагра.

Елис усети, че джиесемът му вибрира, и погледна дисплея. Обаждаше се лейтенант Гонзалес.

— Гонзо е — каза той и даде знак на партньора си да мълчи. После изключи двигателя и отговори. — Привет, лейтенант.

— Къде сте, Елис?

— Наблюдаваме квартирата. Според нарежданията.

— И?

— Засега нищо.

— Вкъщи ли са си изобщо? През деня не ходят ли на работа в Долината?

— Това не ни е известно, лейтенант. В жалбата пише „денонощно“. Ако скоро не забележим някакъв признак за живот, ще измислим повод и ще почукаме на вратата.

— Виж какво, не искам да се мотаете без работа. Ако не е там, трябва да продължим със следващия адрес. Давам ви още един ден и после им вземете страха, закарайте ги в Западен Холивуд и оставете Шерифството да се занимава с тях.

— Слушам, лейтенант. Ще бъде изпълнено.

— И от време на време се обаждай, Елис. За да не се налага аз да ви търся къде сте.

— Слушам, лейтенант.

— И кажи на партньора си да не се хили като идиот.

Гонзалес затвори. Елис свали джиесема от ухото си, погледна Лонг и видя, че наистина се усмихва.

— Гонзо те хвана натясно, партнер. Трябва да внимаваш.

— Ще бъде изпълнено.

Елис поклати глава и Лонг се засмя. В този момент Елис забеляза Бош да се появява през стъклената врата на асансьорната ниша.

— Излиза — съобщи той, докато наблюдаваше в огледалото как Хари се качва в колата си. — И носи папка. А не рецепта.

— Каква е на цвят?

— Обикновена.

— Какво значи „обикновена“?

— Бежова.

— Значи не е от Психологическия. Там използват сини.

Джипът на Бош се отдели от тротоара, направи обратен завой и се насочи обратно към шосето. Елис запали двигателя.

След като проследиха Бош до Удроу Уилсън Драйв, се отклониха, за да не ги забележи. Нямаше нужда да го наблюдават постоянно, защото предишната нощ бяха поставили проследяващо устройство на черокито му. Лонг беше настроил джипиес програмата на мобилния си телефон да предупреждава, когато джипът потегля.

Предполагаха, че Бош ще си остане вкъщи поне няколко часа, и това им даваше възможност да отидат до Кресънт Армс, където трябваше да дежурят.

Елис и Лонг наричаха обектите на своето мнимо наблюдение „кимащите близначки“ заради подскачащите им в синхрон глави, докато едновременно правеха орален секс в един от записите, които бяха разпространили в интернет. Преди два месеца момичетата се бяха нанесли в апартамент с две спални в Кресънт Армс. Преди това бяха качили кратки клипчета в множество безплатни порнографски уебсайтове, за да се представят и да привлекат публика за собствения си уебсайт, който чрез платени прозорци позволяваше установяване на личен контакт. На този етап се извършваше проверка, целяща да блокира представители на правоохранителните органи, а след това се отправяха покани и най-смелите фенове най-после можеха да платят за действителна среща с едната или едновременно с двете изпълнителки. Клиенти идваха чак от Япония, за да палуват с момичетата. Повечето изобщо нямаха представа, че тайно ги заснемат на видео от момента на влизането им в апартамента чак до излизането им.

Само че имаше един проблем. Бизнесът винаги процъфтяваше и неизбежно в апартамента започваха да влизат и излизат прекалено много мъже — във всички часове на денонощието. За броени дни другите наематели в жилищния блок забелязваха този поток. След няколко седмици домоуправителят получаваше оплаквания и до един месец информацията стигаше до ЛАПУ. Този цикъл стана постоянен. През изминалата година момичетата, които се представяха със сценичните псевдоними Ашли Бомбата и Ани Палавницата, се бяха пренасяли в нова квартира средно веднъж на два месеца. Търсенето на ново жилище, в което да прехвърлят дейността си, се превърна в постоянна задача за Елис и Лонг. Не беше лесно и да следят тъкмо те да поемат оплакванията, които постъпваха в Нравствения отдел. Но този бизнес им носеше прекалено много приходи, за да го преустановят.

Кресънт Армс беше двуетажен жилищен блок с вътрешен двор и външни стълбища и коридори. Когато стигнаха при апартамент 25, Елис отключи вратата, без да позвъни. Едната кимаща близначка седеше на дивана и гледаше телешоп. Не изглеждаше изненадана от появата им. Погледът й постоянно скачаше обратно към екрана — рекламираха мощен блендер, който можеше да се купи на три малки вноски.