Майкл Коннелли - Инсценировка

— Наложи се — поясни Мики. — Временно ми отнеха шофьорската книжка заради номера, дето ми го спретнаха ченгетата. Защо ми определяш среща на гробище?

Хари посочи задната стена на „Холивуд завинаги“. Високо зад нея се издигаше водонапорната кула на „Парамаунт Студиос“.

— Заради камерите. Сключили са договор за общо ползване с „Парамаунт“. Ти пазиш моя гръб, аз пазя твоя. На оная кула има камера. Хваща цялото гробище и околностите му.

Тръгнаха към офиса.

— Ще трябва да купиш надгробен камък — каза Бош.

Холър се закова на място.

— Какво?!

— За да ни съдейства. Аз съм вече пенсионер, знаеш. Той припечелва допълнително, като продава надгробни камъни, та му обещах, ако ни съдейства, да купиш един.

— Първо, за какво ми е надгробен камък?! Чие име ще сложа на него? И второ, по-важно, не можем да плащаме на потенциални свидетели. Нали разбираш как ще изглежда това в съда?

— Самият той не е от значение. Важен е записът му.

— Но може да ми потрябва, за да го представи на процеса. Да удостовери автентичността му. Разбираш ли? И не искам прокурорът да го попита колко сме му платили. Ще изглежда зле пред съдебните заседатели.

— Виж, щом не щеш надгробен камък, недей купува, обаче трябва да компенсираме човека, за да ни съдейства. Той разполага с нещо важно. Нещо, което променя нещата.

След пет минути Бош и Холър се бяха изправили зад седналия Гаскън, който беше върнал отначало записа от камерата на водонапорната кула на „Парамаунт“.

Екранът показваше цялото гробище. Панорамният образ обхващаше и Санта Моника Булевард. В горния ляв ъгъл беше отбивката към мотел „Хейвън Хаус“. Самият мотел и задният му паркинг не се виждаха, но пък се виждаше входящият и изходящ автомобилен поток. Най-отдолу имаше лента с часа и датата: 21.44. 9/2/2015.

— Добре, какво гледаме в момента? — попита Холър.

Бош му обясни подробностите.

— Това е Санта Моника Булевард, а тук е отбивката към „Хейвън Хаус“ където ДК твърди, че бил в нощта на девети.

— Ясно.

— „Хейвън Хаус“ се намира във вътрешен парцел и това е единственият входно-изходен пункт. Влизаш, минаваш през офиса и паркингът е отзад до стаите. Пълно уединение.

— Разбирам.

— Добре, а сега гледай този ван. Давай, Оскар.

Гаскън пусна записа. Бош се пресегна през рамото му и посочи белия ван, който се движеше на запад по Санта Моника и минаваше пред гробището. Хари продължи да обяснява.

— Според рапортите, които ми даде ти, следователите от Шерифското управление претърсили принадлежащия на Фостър форд „Иконолайн“, но не открили веществени доказателства по случая. Това на екрана е бял форд „Иконолайн“. Познавам го по фаровете. Засега не знам годината на производство, ама не е първа младост. Завива към „Хейвън Хаус“ в двайсет и един и четирийсет и пет. На девети февруари.

— Добре, това е чудесно.

— Превърти го напред, Оскар.

Гаскън пусна записа на бързи обороти. Пред очите им трафикът по Санта Моника изведнъж се ускори и минутите полетяха като секунди. Накрая шефът на охраната го спря на 23.40.

— Гледай сега, — предупреди Хари.

В 23.43 ванът отново влезе в кадър. Изчака на изхода на мотела, зави наляво и продължи на изток по булеварда по същия път, по който беше пристигнал.

— Ако е идвал от ателието си, твоят клиент е минал по шосе сто и десет и после по сто и едно, за да излезе на Санта Моника — каза Бош. — Пътувал е на запад към мотела и после на изток по обратния път.

— В Шерифското управление имат ли този запис? — попита Холър.

— Още не.

— Трябва да се уверим, че ванът е на Фостър.

— Оскар, би ли направил копие на файла? Мики, ще трябва да потърсиш някой да оправи качеството на образа.

— Имам такъв човек.

— Ами аз? — без да откъсва очи от екрана, попита Оскар.

— Виж, Оскар — отвърна Холър. — Господин Бош е прибързал. Аз не искам да купувам надгробен камък. Не ми трябва. Обаче на ключодържателя ми има флашка и ако качиш записа на нея, ще ти платя за услугата. И то щедро.

Бош кимна. Така щеше да е най-добре.

— Бива, съгласен съм — ухили се Гаскън.

Адвокатът погледна Хари и бръкна в джоба си за ключовете.

— Ще изчакам навън, докато вие се договаряте — каза Бош.

Бош стоеше до гроба на Мел Бланк, озвучаващ актьор в хиляди анимационни филми. На плочата пишеше: „Това е всичко, приятели!“

Холър се приближи и той се обърна.

— Добър материал — отбеляза адвокатът.

— Колко му даде? — попита Хари.