Майкл Коннелли - Инсценировка

Из гробището бяха паркирани доста коли и между гробовете се движеха хора. Явно беше натоварен ден. Хари видя пъстър туристически бус без покрив, който бавно минаваше край един от по-големите паметници. Заети бяха и шестте реда седалки зад шофьора. Той свали прозореца и чу усиления глас на екскурзовода, който се носеше над редиците гробове.

— Мики Руни е последната холивудска звезда, присъединила се към другите в „Холивуд завинаги“…

Бош вдигна прозореца и слезе от джипа. По пътя към офиса позвъни на Холър и му каза къде ще го чака.

Началникът на охраната в „Холивуд завинаги“ Оскар Гаскън се оказа също бивш полицай от ЛАПУ. Но се беше пенсионирал толкова отдавна, че нямаше смисъл да си разменят имена на колеги, за да видят кой кого познава. Хари се зарадва, че среща друго ченге — надяваше се това да му е от полза. Премина направо на въпроса.

— Работя по един случай, опитвам се да установя алибито на човек, обвинен в извършване на престъпление.

— Какво, тук ли?

— Не, малко по-нататък, в „Хейвън Хаус“.

— А, в оня коптор! Крайно време е вече да го съборят.

— Напълно съм съгласен.

— И каква е връзката с „Холивуд завинаги“?

Седяха от двете страни на масичката в малкия кабинет на Гаскън, която минаваше за бюро. Отгоре й имаше брошури със снимки на надгробни камъни и статуи и Бош остана с впечатлението, че бившият му колега не е само шеф на охраната. Явно се занимаваше и с продажби.

— Ами, всъщност няма връзка, обаче се сетих за вашите камери — обясни Бош. — Интересува ме дали някоя от тях не е насочена към „Хейвън Хаус“.

Гаскън подсвирна, като че ли Хари е поискал да му свали луната и звездите от небето. После попита:

— За коя дата става дума?

— Девети февруари. Пазите ли толкова стари записи?

Началникът на охраната кимна и посочи престарелия компютър на друга масичка отстрани на стола му.

— Да, всичко се архивира. Застрахователната компания ни кара да пазим файловете цяла година. Ама не знам. Това е на цяла пряка оттук. Надали нещо ще е на фокус на такова разстояние.

Млъкна и зачака. Бош знаеше причината. Вдигна една от брошурите и я погледна.

— И паметници ли продаваш?

— Да, освен другото.

— Каква комисиона взимаш?

— Зависи от паметника. От статуята на Джони Рамон изкарах хилядарка, понеже трябваше специално да се проектира и изработи.

Бош остави брошурата на масата.

— Виж какво, моят шеф ще пристигне след малко. И ще купи паметник от тебе, ако на записите има нещо, което ни върши работа.

Двамата впериха погледи един в друг. Перспективата за печалба явно заинтригува Гаскън.

— Имаш ли достъп до камерата на водонапорната кула на „Парамаунт“? — попита Хари. — Струва ми се, че е насочена насам.

— Да, наша е — потвърди началникът на охраната. — Дава ни цялостен изглед към гробището. Имаме договор за общо ползване с тях. И те имат достъп.

Бош кимна.

— Е, какво ще кажеш да изгледаме записа?

— Естествено, защо не — с готовност се съгласи Гаскън. — Не съм особено зает. Тъй де, тук е пълно мъртвило.

Хари не коментира.

— Загря ли? — Бившият му колега го погледна настойчиво.

Бош кимна пак. Гаскън със сигурност пускаше този лаф при всяка възможност.

— Да, загрях.

Шефът на охраната се завъртя към компютъра и се захвана за работа.

— Ти знаеше ли, че в „Хейвън Хаус“ през март е било извършено убийство? — нехайно го заговори Хари, докато той въвеждаше команди.

— Може да е било извършено убийство — поправи го Гаскън. — Полицаите, които идваха тука, казаха, че не знаели къде се е случило, но че убитият бил живял там. Казаха и че бил драг кралица.

С тази жаргонна дума в ЛАПУ наричаха цялата категория, от травестити до трансполови, и дори по-рано често я бяха използвали в рапортите — нещо, което днес щеше да предизвика протести. Бош си спомни, че в официалните полицейски доклади често бяха съкращавали термина като ДК, и се зачуди дали Дей’Куан го знае и дали прякорът му всъщност не произлиза оттам.

— Значи и те са идвали да гледат видеофайловете, така ли? — попита той.

— Да, идваха отвърна Гаскън. — Обаче както ще се убедиш и ти, онова място не се вижда добре на нашите записи.

Бош чакаше Холър на паркинга. Искаше да разговаря с него преди да влязат при Гаскън и пак да пуснат записа.

Когато линкълнът най-после пристигна, Хари видя, че адвокатът се вози на задната седалка. Слезе с куфарчето си.

— Имаш си шофьор — отбеляза Бош.