Майкл Коннелли - Инсценировка

Заобиколи зад ъгъла и се насочи към офиса откъм фасадата на мотела. Клиентите не можеха да влязат в помещението. На вратата имаше плъзгащо се прозорче със звънец. Той натисна бутона три пъти с длан, изчака и тъкмо се канеше да позвъни пак, когато един азиатец отвори прозорчето и го погледна с влажните си очи.

— Трябва ми стая — каза Хари. — Искам номер шест.

— Настаняване в три — отвърна мъжът.

Това означаваше след четири часа. Бош погледна назад към паркинга и преброи общо шест автомобила, включително неговия. Отново погледна азиатеца.

— Искам сега. Колко?

— Настаняване в три, напускане в дванайсет. Правила.

— Ами ако съм се настанил вчера в три и напусна днеска по обед?

Мъжът се вторачи в него. Бош не приличаше на обичайните му клиенти.

— Ченге?

Хари поклати глава.

— Не, Не съм ченге. Просто искам да поогледам шеста стая. Колко? Ще си тръгна преди дванайсет. След по-малко от час.

— Четиресе долар.

— Дадено.

Бош извади парите.

— Шейсе — вдигна мизата мъжът.

Хари вдигна поглед от банкнотите и безмълвно му даде да разбере, че се ебава не с когото трябва.

— Четиресе, четиресе — поправи се онзи.

Бош сложи двете двайсетачки на гишето. Азиатецът му подаде регистрационна карта, но не поиска официален документ, потвърждаващ информацията, която бързо написа Хари.

После плъзна към него ключ, закачен на ромбовиден пластмасов ключодържател с цифрата 6, и му напомни:

— Един час.

Бош кимна и взе ключа.

— Не повече.

Върна се отзад, отключи номер 6, влезе, затвори вратата и се огледа. Вниманието му първо привлече правоъгълното петно на стената, където очевидно беше висяла снимката на Мерилин Монро. Самата снимка липсваше — най-вероятно я бяха взели като веществено доказателство.

Завъртя глава и бавно плъзна поглед из стаята в търсене на нещо необичайно. Изтъркани мебели и посивели завеси. Вещите на Джеймс Алън отдавна ги нямаше. Просто гола стая с овехтяла мебелировка. Мисълта, че някой е живял тук, му подейства потискащо. И още повече, че някой може да е умрял тук.

Джиесемът му иззвъня. Обаждаше се Холър.

— Да?

— Къде сме?

— Ние ли? Ние сме в една адски мизерна стая в холивудски мотел на час. Където Дей’Куан твърди, че е бил по време на убийството на Лекси Паркс.

— И?

— И нищо. Абсолютно нищичко. Нямаше да е зле да си беше надраскал инициалите на нощното шкафче или да беше оставил гангстерски графити на завесата в банята. Нали разбираш, за да докаже, че е бил тук.

— Въпросът ми беше ти какво правиш там.

— Върша си работата. Проверявам всичко. Запомням, разсъждавам. Търся призраци.

Говореше троснато. Холър прекъсваше привичната му процедура. Дразнеше се и от онова, за което трябваше да информира адвоката.

— Виж, аз май оплесках нещата.

— Тоест?

— Престорих се на потенциален купувач и влязох в къщата на жертвата. Исках да я поогледам.

— И да потърсиш призраци? Какво стана?

— Цъфна мъжът й, помощник-шерифът. Проверил номера на колата ми, понеже решил, че съм репортер. Обаче установил, че съм пенсиониран полицай, и така разбра, че работя по случая.

— Това не е оплескване. Това си е тотално преебаване. Нали знаеш, че ако той подаде жалба, съдията ще си го изкара на мене?

— Знам. Прецаках се… преебах се де. Просто исках да видя…

— Не се съмнявам. Е, станалото — станало. А сега? Защо си в мотела?

— По същата причина.

— Призраци. Сериозно?

— Когато разследвам убийство, искам да видя къде е извършено или къде може да е било извършено.

Холър не отговори веднага. След малко все пак каза:

— Тогава ще те оставя да си вършиш работата.

— Ще ти се обадя — обеща Бош.

Затвори и продължи да оглежда стаята, после се приближи до леглото.

След половин час Хари излезе от мотела, без да е открил нищо. Дори да бяха останали някакви следи, доказващи, че Дей’Куан Фостър е бил в стаята в нощта на убийството на Лекси Паркс, криминалистите от ЛАПУ ги бяха прибрали. На път към колата си той се чудеше дали е имало и нещо друго, което може да помогне на Фостър. В крайна сметка Джеймс Алън беше мъжка проститутка. А много проститутки поддържаха архив. В днешните дигитални времена черното тефтерче на проститутката най-вероятно беше заменено с малък черен джиесем. След разговора си с Али Карим Сото не бе споменала да са намерили мобилен телефон нито при трупа, нито в стая номер 6.

Бош се върна при офиса, позвъни и същият мъж отвори прозорчето. Хари остави ключа на гишето.