Майкл Коннелли - Инсценировка

— Тук пише, че и двете по-малки спални са четири на три и половина метра — каза тя. — Тази стая сигурно изглежда по-тясна заради етажерката.

Бош погледна книжните лавици зад бюрото и кимна.

— А, ясно. Най-вероятно е така.

Агентката му подаде листовката и той се вторачи в нея със заинтригуван вид.

— Искате ли да ви покажа барбекюто? — предложи Мичъл.

— Да, с удоволствие. Обаче тук май има някой, нали? Чух ви да разговаряте.

— Собственикът. Смятал, че вече сме приключили. Казах му, че сме се забавили.

— О, мога веднага да си тръгна.

— Не, няма проблем. Той не възразява. Елате да излезем на верандата.

Бош я последва до плъзгащата се врата на кухнята. По пътя не срещнаха Харик.

Верандата беше с дъсчен под, решетъчен навес с асма и вградено барбекю. Изглеждаше добре поддържана, но явно отдавна не се използваше. Дворът бе малък, ала закътан и също опасан с жив плет, който осигуряваше пълно уединение на къщата.

— Сигурно ще има достатъчно място за джакузи, ако ви интересува — каза Мичъл.

— Да, обаче не виждам как ще го вкарат — каза Хари. — Освен ако не изкоренят живия плет.

— Ще го спуснат с кран. Винаги правят така.

Бош чу стъклената врата зад тях да се отваря.

— Тейлър? — разнесе се мъжки глас. — Може ли да поговорим за малко?

— Разбира се — отвърна Мичъл.

Бош се обърна и видя Винсънт Харик на отворената врата на верандата. Двамата си кимнаха.

— Извинявайте. Няма да я задържа за дълго — каза Харик.

— Няма проблем.

Мичъл влезе в къщата и помощник-шерифът затвори вратата, за да не може Бош да чува разговора им. По челото на Хари избиваха капки пот — чудеше се дали не е оставил кутийката от часовника на грешно място. Или пък го бяха видели?

Преди безпокойството му да прерасне в тревога, плъзгащата се врата се отвори и Мичъл излезе и попита:

— Е, какво ще кажете?

Бош кимна.

— Къщата е хубава. Много хубава. Ще трябва да си помисля и да го обсъдя с дъщерите си.

Докато говореше, погледна през стъклото в кухнята, но не видя Харик.

— Ще ви се обадя утре — прибави той.

— Спокойно можете да ме повикате, ако искат лично да видят имота — каза Мичъл с усмивка. — Аз съм на съседната пряка и мога да го организирам бързо.

— Чудесно.

Бош тръгна към вратата. Все още носеше листовката. Сгъна я надлъжно и я пъхна във вътрешния джоб на якето си. Преди да влезе, се поколеба.

— Дали просто да не заобиколя, за да не смущавам собственика?

— А, той излезе — успокои го агентката. — Когато го предупредих, че още не сме приключили, каза, че щял да отиде да купи нещо от „Гелсънс“.

И отвори плъзгащата се врата. Бош влезе и тръгна към изхода. Там отново благодари на Мичъл и си тръгна.

Когато мина през прохода в живия плет и се озова на тротоара, видя, че на предния капак на неговото „Чероки“ оттатък улицата се е облегнал Харик. Чакаше го със скръстени на гърдите ръце.

Бош пресече улицата. Нямаше представа как да се справи с тази ситуация, която спокойно можеше да стане неприятна.

— Бош, нали? — попита Харик.

— Да — потвърди Хари. — Съжалявам, че се забавихме толкова…

— Спести си лъжите.

Бош спря пред него. Нямаше смисъл да продължава театъра — Харик очевидно не се връзваше.

— Помислих те за скапан репортер — каза Харик. — С тая таратайка не можеш да си позволиш такава къща. Та затова ти проверих номера на колата и информацията се оказа скрита, пише ЛАПУ. Позвъних тук-там и изясних всичко. Пенсионирано ченге. Пенсионирано ченге от „Убийства“. Е, детектив Бош, кажи ми какво правиш в моята къща, мама му стара?

Хари разбираше, че нещата могат бързо да загрубеят. Той беше следовател по защитата на Дей’Куан Фостър. Една жалба до съдията за неетичното му поведение с Тейлър Мичъл щеше да има тежки последици за Холър. Трябваше някак си да спаси положението.

— Виж какво, ще бъда откровен с теб. Един човек, който има основание да смята, че Дей’Куан Фостър е бил накиснат и не е убил жена ти, ме помоли да проведа частно разследване.

Харик присви очи и червендалестото му лице се наля с кръв още повече.

— Какви ги дрънкаш?! Кой има основание да смята такова нещо?

— Не мога да ти кажа — отвърна Бош. — Ще наруша поверителността на отношенията с клиента. Съгласих се да се заема със случая и исках да видя местопрестъплението. Моите извинения. Не очаквах да си тук. Това беше грешка.

Преди Харик да реагира, Мичъл ги повика от отсрещния тротоар:

— Трябвам ли ви за нещо, господа?