Майкл Коннелли - Инсценировка

Надникна и в килера, въпреки че съдържанието му не го интересуваше.

Когато излязоха, Мичъл най-после отвори дума за случилото се в спалнята в дъното на коридора.

— Трябва да ви съобщя нещо за следващата стая. Там е извършено престъпление — убита е една жена.

Влязоха в спалнята, която Бош помнеше от снимките. Само че сега беше съвсем празна. Бяха изнесени всички мебели и двукрилата врата на също толкова пустия килер зееше. Обзе го разочарование. С идването си на местопрестъплението целеше да усети атмосферата и да си създаде собствена пространствена ориентация. Сега щеше да му е трудно, тъй като стоеше в празна стая.

— Наистина ли? — имитира изненада Хари. — Престъпление?! Какво се е случило?

— Ами, жената, която е живяла тук, спяла и дошъл някакъв мъж, и я убил — отвърна Мичъл. — Обаче са го заловили и сега е в затвора, така че в това отношение всичко е наред.

Бош усети мирис на прясна боя. Бяха замазали кървавите пръски по стената зад леглото и тавана.

— Познавал ли я е? — попита Хари. — Кой всъщност е той?

— Не, било е случайно, нещо като нападение на гангстер. И все пак ние разбираме, че такова случайно престъпление е смущаващо, и тъкмо затова цената на имота е толкова ниска. Не е етично да не ви съобщя такова нещо.

— Кога се е случило?

— В началото на тази година.

— О, значи съвсем наскоро. Вие познавахте ли я? Нали сте от квартала?

— Да, познавах я. Преди четири години аз им продадох къщата. Лекси беше страхотен човек. Ужасно е. Просто чудовищно. Можеше да се случи с мен! Аз живея на съседната пряка.

— Да, фактът, че са го обявили за случайна проява на насилие, не е особено успокоителен.

— Имате право. Но ви уверявам, че кварталът винаги е бил съвсем безопасен. Децата ми си играят с приятелчетата на моравата пред къщи. Случилото се тук всъщност е изключение.

— Разбирам.

— Искате ли да видите задната веранда? Вграденото барбекю страшно ще ви хареса.

— След малко. Искам да взема размерите на спалните. За да видя дали ще поберат всичките ми мебели.

Бош отиде на мястото, където знаеше, че е било леглото. Като действаше по спомените си от снимките на местопрестъплението, застана от дясната му страна, където бяха открили жертвата. После огледа стаята през очите на Лекси Паркс. На отсрещната стена имаше два прозореца, през които се виждаше задният двор с живия плет. Хари стисна клепачи за миг, за да се съсредоточи и да запечата видяното в паметта си.

— Добре ли сте, господин Бош?

Той отвори очи. Агентката го беше зяпнала.

— Да, защо? Случайно да имате рулетка?

— Може и да имам в багажника… а, да, вярно, аз дойдох пеш. Съжалявам. Обаче площта я има в листовките. В кухнята има цяла купчина.

— Това ще ми свърши работа.

Тя тръгна да излиза и му даде знак да мине пред нея. Бош излезе в коридора и тръгна обратно към кухнята. Когато стигна до кабинета, спря и я остави да го изпревари.

— Искам пак да погледна това помещение. С две дъщери съм и ако едната получи по-голяма стая, ще си имам проблеми.

— Ясно — каза Мичъл. — Аз ще ида за листовката.

Тя продължи по коридора, а Бош влезе в кабинета. Бързо отиде при отворения килер и взе кутийката. Щеше да прилича на крадец, ако агентката се върнеше и го завареше с нея в ръце. Опита се да я отвори бързо, но фината и изработка го затрудни. Накрая установи, че предната страна се издърпва като чекмедже.

Чу гласа на Мичъл от кухнята тя разговаряше с някого. В първия момент Бош си помисли, че приказва по телефона, но после и отговори приглушен мъжки бас. Значи в къщата имаше още някой освен тях.

Отвори кутийката и видя, че вътре няма часовник, а само кафява кадифена възглавничка, върху която да бъде оставен часовникът, ако не се носи. Освен това имаше упътване за употреба и малко квадратно пликче с ръкописен надпис:

ФАКТУРА. НЕ ГЛЕДАЙ (ОСВЕН АКО НЕ ГО ВРЪЩАШ.):)

Бош пъхна кутийката под мишница, отвори плика, извади фактурата и я разгъна. Произведеният от „Адемар Пиге“ часовник „Роял Оук Офшор“ беше купен за 6322 долара през декември 2014-та от бижутерския магазин „Нелсън Грант & Сънс“ на Сънсет Булевард. Като купувач бе посочен Винсънт Харик.

Бош реши, че Харик го е купил на жена си за Коледа. За миг се зачуди как един помощник-шериф може да си позволи толкова скъп подарък, ала въпросът не съдържаше елементи на подозрение. Какво ли не правят хората от любов — парите оставаха на заден план.

Бързо пъхна фактурата в плика и го прибра в кутийката. Затвори я, натисна предната страна навътре и изместеният въздух излезе с тихо свистене. Бош остави кутийката на лавицата и се отдръпна от килера. Когато влезе с листовката в ръка, Мичъл го завари в средата на стаята.