Майкл Коннелли - Инсценировка

— Каза ли ти в коя стая?

— Не, обаче видях снимките. Шеста стая на долния етаж.

— Каква е следствената им теория?

— Според Али просто е станал жертва на малшанс и го е очистил някой негов клиент. Нямат заподозрени, но се съмняват, че може да е сериен убиец.

— Каза ли ти защо смятат така?

— Да. Защото преди петнайсет месеца на същата уличка била захвърлена друга убита проститутка.

— Доколко си приличат двата случая?

— Не съм го питала.

— Попита ли го за причината за смъртта?

— Нямаше нужда. Той ми показа снимките. Удушили са го с жица изотзад. Тънка линия на гърлото. Впила се е в кожата му. Али спомена, че когато проверили в стаята му, на пода имало рамкирана снимка на Мерилин Монро. Била опряна на стената. На самата стена бил забит пирон, обаче жицата за окачване на снимката я нямало и според тях жертвата е удушена с нея.

— Там ли е бил убит? В стаята?

— Така предполагат. Али каза, че в стаята нямало следи от борба, но липсващата жица насочвала към такова заключение, нали разбираш? Той смята, че клиентът се е срещнал там с жертвата, нещо се е объркало и Алън е бил убит. Трупът бил качен на кола, закаран на уличката и захвърлен зад сервиза. Заради другия случай четиринайсет месеца преди този в Психологическия отдел направили профил, според който убиецът сигурно има жена и деца и някак си е обвинявал жертвата, задето е прекрачил границата и върши такива неща. Та след като е убил Алън и е захвърлил трупа му, той се е върнал към нормалния си живот в Долината или някъде другаде. Чист психопат.

Бош не я поправи, но смяташе, че нито в психологическия профил, нито в обобщението на престъплението има достатъчно доказателства, за да обявят извършителя за психопат. Прибързано заключение на млад детектив. Въз основа на известните му факти обаче убийството не изглеждаше предварително планирано. Убиецът не беше носил оръжие. Вероятната връзка с предишно престъпление беше единственото указание за психопатия.

— Свързали ли са официално двете убийства? — попита той.

— Засега не — отвърна Сото. — Първият случай още се разследва от Западното бюро. Али каза, че спорели кой да поеме обединеното разследване, но някои елементи в престъпленията се различавали.

Не беше нещо необичайно участъковите детективи да не искат да предадат следствието на големите клечки от Дирекцията. Полицаите, които разследваха убийства, не бяха от плашливите. Бяха самоуверени следователи и смятаха, че стига да разполагат с достатъчно време и подкрепа, могат да разкрият всяко престъпление.

— Али каза ли дали имат ДНК от трупа?

— Не, не от самия труп. Жертвата е практикувала безопасен секс. Видях снимки от стаята — човекът е имал цял контейнер с презервативи. Като контейнерите с бонбони в чакалните на болниците. Обаче претърсили стаята и открили каквото може да се очаква от такава стая, цял тон косми и влакна. Само че те не довели до нищо.

Хари за миг се замисли какво още да я попита. Струваше му се, че пропуска нещо, може би да доизясни някое от сведенията, които му беше дала. Не успя да се сети и реши да остави нещата така. Достатъчно му бе помогнала.

— Благодаря, Лусия — каза той накрая. — Длъжник съм ти.

— Няма за какво — отвърна бившата му партньорка. — Ще ти свърши ли работа?

Бош кимна, въпреки че тя не можеше да го види.

— Да, струва ми се.

— Тогава някой път ме покани на обяд.

— Не знам дали е добре да те виждат с мене. Аз съм персона нон грата, не забравяй.

— Майната им, Хари. Обади ми се.

Той се засмя.

— Непременно.

Бош прочете записките, които си беше водил по време на телефонния разговор, и се опита да осмисли нещата в техния контекст. Два дни след арестуването на Дей’Куан Фостър за убийството на Лекси Паркс в Западен Холивуд пак Холивуд бе убит човекът, може би от сериен убиец, когото Фостър по-късно щеше да посочи като свое алиби. Нямаше нито доказателства, нито поне улики, че не се касае просто за печално съвпадение — професията на Алън го беше излагала на по-голям риск да стане жертва на убийство, отколкото повечето други занимания. Ала Хари приемаше версията за такова съвпадение съвсем неохотно.

Двата случая се различаваха по характеристиката на жертвата, местопрестъплението и начина на извършване на убийството, поне доколкото можеше да се съди от снимките от едното местопрестъпление и словесното описание на другия случай. И все пак вероятната връзка изискваше допълнителни анализи. Той се замисли за разследването на убийството на Алън. Мотелската стая беше обработена от криминалисти. Имаше ли вероятност косми и влакна, оставени шест седмици по-рано от Фостър, да са били събрани при огледа на стаята? А ДНК материал? Пръстови отпечатъци?