Майкл Коннелли - Инсценировка

— Стига, Мадс, не се дръж така. Дай да го обсъдим.

Чу как вратата на стаята й се затваря и заключва. Остана неподвижен и се замисли. Очакваше вестта за постъпката му да предизвика бурна негативна реакция сред познатите му в правоохранителните органи. Ала не го очакваше от дъщеря си.

Накрая реши, че и на него не му се вечеря.

Бош стана рано, за да прегледа записките си и рапортите в журнала на убийството. Изчака и позвъни на Лусия Сото точно в 8.20. Знаеше, че ако не е променила навиците си от времето, когато бяха партньори през последните няколко месеца от неговата кариера в ЛАПУ, тя тъкмо влиза в „Старбъкс“ на Първа улица, на съседната пряка от Дирекция на полицията.

Лусия отговори веднага.

— Сото.

— Здравей, Лусия.

— Какво става, Хари?

Номерът на Бош беше скрит, така че тя или още можеше да познае гласа му, или си спомняше, че само той я нарича Лусия. Всички други я наричаха Люси, Лъки или Лъки Люси 7 7 Люси Късметлийката (англ.) — Б. пр. , което не й допадаше много.

— За кафе ли отиваш?

— Познаваш ме. Радвам се да те чуя. Как върви пенсионерският живот?

— Оказа се, че не е много пенсионерски. Ще ми направиш ли една услуга, когато отидеш в службата с латето си?

— Естествено, Хари, какво ти трябва?

— Преди да ти кажа, искам да съм честен с тебе. Занимавам се с един случай по молба на брат ми.

— Адвокатът.

— Да, адвокатът.

— И пак той те представлява в делото ти срещу Управлението.

— Точно така.

Бош зачака. Мина доста време, преди Сото да отговори.

— Добре. Та какво ти трябва?

Той се усмихна. Знаеше, че може да разчита на нея.

— Нямам нужда от помощта ти за конкретния случай, по който работя, обаче чух за един друг, който по някакъв начин може да е свързан с него. Просто искам да получа някаква информация, да разбера за какво се отнася.

Направи пауза, за да й даде възможност да му откаже, но Сото мълчеше. Дотук добре. Бош не се съмняваше, че бившата му партньорка ще му направи тази услуга, ала не желаеше тя да се срамува или да се опасява, че той може да я изложи на някаква опасност в Управлението. Бяха разговаряли само няколко пъти, откакто предната година той излезе от стаята на отдел „Неприключени следствия“, за да не се върне никога. Когато й се обади след Нова година, за да види как е, научи, че вече е станала жертва на последиците от напускането му.

Началникът на отдела и беше определил за партньор ветерана Стенли О’Шонеси. Не можеше да има по-неприятен партньор от Стенли Акото, както му викаха повечето детективи в отдел „Грабежи и убийства“. Акото не полагаше никакви усилия, когато разследваше убийства, затова пък проявяваше огромна активност при обсъждане на проблемите в Управлението и в подаване на жалби срещу други детективи и началници, които според него не го зачитаха. С две думи, човек, парализиран от собствената си неудовлетвореност и разочарование от живота и кариерата си. Затова и партньорите му никога не се задържаха дълго при него, освен ако нямаха избор. Тъй като се намираше на най-долното стъпало в йерархията на СГУ, Сото сигурно щеше да си остане със Стенли Акото докато следващата серия повишения не влееше нова кръв в сектора, при това само ако новоназначеният детектив се окажеше по-нисшестоящ от нея. А почти не съществуваше вероятност за последното, защото тя нямаше и осем години служба. Щеше да влачи Акото на гърба си и си го знаеше. По цял ден работеше по разследванията сама и викаше О’Шонеси единствено тогава, когато уставът изискваше партньорите да излизат по служба заедно.

Всичко това я беше сполетяно, понеже беше партньорка на Хари Бош през последните четири месеца от кариерата му и бе отказала да го изпорти при разследването на Вътрешна сигурност, предизвикано от същия капитан, който разпределяше партньорите. Когато му разказа как са я прецакали, Бош можеше само да я насърчи да зареже О’Шонеси и да си върши работата сама. Тя го послуша и на няколко пъти му се обажда, за да се възползва от опита му и да иска съвета му. Хари с удоволствие й помагаше. До този момент самият той не я беше молил за нищо.

— Нали знаеш журналите за убийствата в кабинета на капитана? — попита Бош.

— Естествено.

— Интересува ме един случай. Не знам нито името, нито точната дата, само, че е било в Холивуд и сигурно е извършено през седмицата след деветнайсети март тази година.

— Добре, но защо просто не го потърся в СПП? Така ще стане много по-бързо.