Майкл Коннелли - Инсценировка

— Лошо начало за отдел „Убийства“ в ЛАПУ, а?

— Да, не е много обещаващо. Е, какво успя да намериш?

— На двайсет и първи март, зад един автосервиз на уличка, успоредна на Санта Моника Булевард, до кръстовището с Ел Сентро Авеню, е открит трупът на Джеймс Алън, бял мъж, двайсет и шест годишен. Жертвата е мъжка проститутка с множество криминални регистрации за склоняване към сексуални отношения, притежаване на дрога, обичайните неща. В журнала не пише нищо друго, освен че случаят е разпределен на детективите Стотър и Карим от СГУ.

Бош спря да записва. В отдел „Грабежи и убийства“ имаше елитни детективски звена, които бяха базирани в Дирекция на полицията и обикновено поемаха случаи с политически оттенък или засилен медиен интерес, или пък такива, които се смятаха за прекалено сложни за детективите от отдела, тъй като изискваха да им се отдели прекалено много време. Майк Стотър и Али Карим бяха от Специални убийства, каймака на елита. На Хари му изглеждаше необичайно, че убийството на холивудска проститутка е поето от СГУ. В един съвършен свят всички жертви трябваше да се третират еднакво. Само че светът не беше съвършен и някои убийства бяха важни, а други — не.

— Защо СГУ? — попита той.

— Да, и на мен ми се стори странно — отвърна Сото. — Затова отидох на работното място на Али и го заварих там. Попитах го за…

— Не е трябвало да го правиш, Лусия. Никой не бива да знае, че проявяваш интерес към този случай, иначе може да има лоши последици за теб, ако започна да мътя водата. Али ще се сети, че съм те пратил аз.

— Спокойно, Хари, не съм толкова тъпа. Доверявай ми се малко повече, а? Не съм отишла с гръм и трясък да задавам въпроси в Специални убийства. Пък и с Али сме си дружки. По време на онази история в Рампарт го вдигнаха посред нощ и той пое местопрестъплението до идването на криминалистите. Държа се много мило с мен, успокои ме и ми обясни как да се оправям с тях. И когато после дойдох тук, Али беше един от малцината, които не ме гледаха надменно, нали разбираш какво искам да кажа? Всъщност, за да съм точна, само вие двамата с него се държахте с мен нормално.

Сото имаше предвид прехвърлянето си в СГУ и отдел „Неприключени следствия“. Допреди по-малко от две години тя беше младши полицай и изпълняваше патрулно-постова дейност в Рампартския участък. Но проявените от нея смелост и хладнокръвие в престрелка с четирима въоръжени крадци, при която бе загинал партньорът й, я поставиха в центъра на медийния интерес. В един репортаж на „Таймс“ я бяха нарекли Лъки Люси и Управлението побърза да се възползва от тази рядка проява на позитивно внимание. Началникът на полицията й предложи повишение с възможност сама да определи бъдещия си пост. Тя избра отдел „Неприключени следствия“ в СГУ и я назначиха за детектив още преди да има пет години служба.

Това се хареса на пресата, но не и на служителите в Управлението, които чакаха с години и дори десетилетия да се открие място в което и да е от звената, разследващи убийства, камо ли в елитния сектор „Грабежи и убийства“. Сото беше посрещната с враждебност и трябваше да работи в помещение, в което поне половината й колеги смятаха, че мястото й не е там и не го е заслужила. И докато медиите я наричаха Лъки Люси, някои в СГУ й викаха Ракетата.

— Изработих го хитро, Хари — продължи Сото. — Отбих се при неговото бюро да си побъбрим и естествено, журналът на убийството беше там. Попитах го с какво се занимава и той ми изпя всичко. Полюбопитствах и какво му е толкова специалното, че да го разпределят в „Специални убийства“, и той ми обясни, че им дали случая, понеже сутринта, когато открили трупа, всички в Западното бюро имали тренировъчен ден.

Бош кимна. Звучеше логично. През последните години броят на убийствата в града спадаше толкова драстично, че бяха започнали да обединяват много от звената в сектора. В Холивуд вече нямаше отдел „Убийства“ и малкото престъпления, които се извършваха в този район, сега се поемаха от детективи в Западното бюро. Затова и имаше по-голяма вероятност случаите да бъдат разпределени в СГУ заради претоварване. Успокоен, че убийството на Синди не е привлякло излишно внимание в Управлението, Бош мина на същественото: какво е разбрала Сото.

— Та значи си го попитала за случая.

— Да, попитах го, и нали го знаеш Али, много е сладкодумен. Всичко ми разказа. Жертвата е травестит, който обикновено работел в стая в „Хейвън Хаус“ близо до Гауър Стрийт. Холивудската нравствена полиция имала огромен архив за него.