Майкл Коннелли - Инсценировка

— Наясно съм — каза Бош. — Просто се опасявам, че тя може би не разбира точно за какво става дума. Изгледа на един дъх шестнайсет сезона на „Закон и ред: Специални разследвания“ и други подобни сериали и сега иска да прави психопрофили. Трябва сериозно да прочете няколко такива неща, за да не си мисли, че е като по телевизията.

Зачака.

— Ще видя какво ще й подбера — рече Инохос. — Дай ми време до довечера. Напоследък анализаторите нямат чак толкова много работа, но тази година вече имахме няколко случая. А мога да потърся и в архива. Може би ще е по-добре да използваме приключени разследвания.

Това не го устройваше.

— Както решиш. Но ми се струва, че колкото са по-пресни случаите, толкова по-добре. Нали разбираш, така ще види как се правят нещата в момента. Обаче го оставям на тебе и тя ще е благодарна каквото и да й намеря. Ще гледам да ти се обади и да ти каже какво мисли.

— Надявам се това да й помогне да затвърди избора си на професия — отбеляза Инохос.

— Да ти позвъня ли по-късно?

— Разбира се, Хари.

Бош спря до тротоара на Орландо Авеню. Закъсняваше. Имаше среща с агентката на недвижими имоти, която продаваше къщата на Лекси Паркс, но не видя кола в отбивката, нито пък някой чакаше на входната врата. Помисли си дали не си е тръгнала, след като не е пристигнал навреме.

Слезе от джипа и набра номера под името на агентката на табелата „ПРОДАВА СЕ“. Тя отговори веднага.

— Тейлър Мичъл.

— Госпожо Мичъл? Обажда се Хари Бош. При къщата на Орландо съм и май съм ви изпуснал. Извинявам се, че закъснях, забавих се заради…

Всъщност нямаше основателна причина и не се беше сетил да измисли такава, затова прибягна до изпитаното старо оправдание.

— … задръстванията.

— Не се безпокойте — бодро отвърна тя. — И не сте ме изпуснали. Чакам ви вътре.

Бош пресече улицата към къщата.

— А, добре. И аз съм тук, но не видях кола, не ви видях и вас, затова реших, че съм ви изпуснал.

— Живея в квартала и дойдох пеш. Ще ви посрещна на входа.

— Идвам.

Той затвори и мина през сводестия проход във високия жив плет, който ограждаше къщата. Докато изкачваше трите стъпала, вратата се отвори. На входа стоеше привлекателна млада жена с червеникаворуса коса и искрена усмивка. Подаде му ръка и го покани да влезе.

— Благодаря, че се съгласихте да ми покажете къщата толкова бързо.

— Няма проблем. Както казах, живея на две крачки. Най-често работя вкъщи и с такива имоти е лесно, винаги мога да дойда.

Бош се завъртя и огледа каквото се виждаше от входа.

— Елате да ви разведа из къщата — предложи Мичъл.

Започнаха от дневната. Макар да имаше мебели, веднага си личеше, че тук не живее никой. Нямаше ги признаците на ежедневно обитаване. На полицата над камината нямаше снимки, на хладилника не висеше закачен с магнит списък на покупки. Бош се зачуди дали съпругът на Лекси Паркс, Винсънт Харик, се е изнесъл.

Мичъл го поведе по коридора към спалните. Първо влязоха в стаята, която бяха използвали за кабинет. Бош се престори, че го интересува складовото пространство, и отвори сгъваемата врата на килера. Изглеждаше точно като на снимките от местопрестъплението. И най-важно, кафявата кожена кутийка все още беше на най-горната лавица. Хари остави килера отворен, в случай че му се удаде да се откъсне от Мичъл и да провери съдържанието му.

Докато обикаляше помещението като потенциален купувач, който иска да получи обща представа за имота, се приближи до рамкираната диплома на стената до бюрото. Престори се, че чете подробностите за образователната степен, придобита от Александра Паркс, но всъщност проучваше баджа на съдебен заседател, за да види дали няма да открие някаква насочваща информация.

Когато се вгледа по-внимателно, установи, че баджът не е истински, а ксерокопие, направено за някаква сценка или служебна презентация. Паркс просто го пазеше за спомен. Имаше избелял текст, написан с молив, който не се виждаше на снимката от местопрестъплението:

АЛЕКСАНДРА ПАРКС

СЪДИЯ И СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ

Макар да не знаеше точно за какво е бил използван баджът, Бош реши, че не е важен за разследването. И също осъзна, че дължи мислено извинение на Корнел и Шмит, детективите от Шерифското управление, задето се е усъмнил в тяхната компетентност.

След това отидоха в спалнята за гости, където имаше следи от обитаване. Леглото беше оправено, но явно набързо, и отдолу се подаваха джапанки за баня. На бюрото имаше четка за коса и купичка с монети. Бош предположи, че след убийството Харик използва тази спалня.