Майкл Коннелли - Инсценировка

Бош и Харик едновременно се извъртяха към нея.

— Не, Тейлър. — Харик и махна с ръка. — Благодаря.

Мичъл си тръгна и когато зави зад ъгъла, помощник-шерифът нареди:

— Постави ръце върху капака на колата.

— Моля?

— Върху капака. И се наведи напред.

— Нямам намерение да правя нищо подобно.

— В затвора ли искаш да влезеш, Бош?

— Можеш да ме задържиш, обаче надали ще остана дълго в ареста. Не съм извършил никакво престъпление.

— Оставям те да избираш. Постави си ръцете върху капака, за да те претърся за оръжие. Иначе отиваш в затвора.

Харик извади от джоба си джиесем и понечи да позвъни.

— Не съм въоръжен — каза Бош, пристъпи напред, постави длани върху предния капак на джипа и се разкрачи.

Харик бързо го обискира и не откри оръжие.

Това развитие на нещата не се харесваше на Хари. Трябваше да промени посоката. Така че попита:

— Какво е станало с часовника й?

Харик замръзна. После хвана Бош над лакътя и го извъртя към себе си.

— Какво каза?

— Часовникът й — спокойно повтори Хари. — Оня, който си й подарил. На „Адемар Пиге“, ако произнасям фирмата вярно. Не е бил на китката й, не се споменава и в рапортите за огледа на местопрестъплението. Не е открит в дома, ателието или колата на Дей’Куан Фостър. Няма го и в кутийката му. Е, какво е станало с него?

Харик отстъпи назад и Бош разпозна в това движение потенциална прелюдия към удар. Приготви се да го посрещне, но помощник-шерифът успя да овладее гнева си.

— Просто се махай — изсумтя Харик. — Не знаеш какви ги приказваш. Махай се оттука!

Бош извади ключовете от джоба си и заобиколи джипа. Когато стигна до предната лява врата, погледна Харик, който не беше помръднал, и заяви:

— Няма значение за кого работя, ако се стремя да открия истината. Ако не го е извършил Фостър, значи е някой друг. И е на свобода. Помисли за това.

— Ти да не си скапаният Батман бе?! — изръмжа Харик. — Не знаеш какви ги приказваш. Часовникът се счупи и беше на ремонт. Той няма нищо общо с това.

— Къде е тогава? Взе ли го от ремонта?

Харик отвори уста да отговори, после я затвори и пак поклати глава.

— Нищо няма да ти кажа.

Огледа се за приближаващи се коли и пресече улицата към дома си.

Бош го проследи с поглед, докато се скри през прохода в живия плет, после се качи в черокито и потегли. Ядосано удари с длан по волана. Вече нямаше да може да разчита на анонимност. Харик не знаеше за кого работи, ала съвсем скоро щеше да научи. Можеше да последва жалба. Така или иначе, Бош трябваше да се подготви за гневния ураган, който щеше да го връхлети.

„Хейвън Хаус“ се оказа възстар двуетажен мотел с неонови обещания за кабелна телевизия и безжичен интернет. Вероятно бе изглеждал мизерен още в деня на откриването си през четирийсетте години на ХХ век и оттогава състоянието му само се беше влошавало. Едно от онези места, които могат да ти послужат за последно убежище, преди колата да се превърне в постоянното ти местожителство. Бош отби от Санта Моника, влезе в паркинга и бавно го обиколи. Мотелът се намираше във вътрешен парцел — тесният вход от булеварда беше свързан с просторен имот, скрит зад други сгради. Това осигуряваше на паркинга и мотелските стаи значително уединение. Нищо чудно, че привличаше хора, занимаващи се с незаконен сексбизнес.

Видя вратата на номер 6 и спря пред нея. Към такъв ход щеше да прибегне и навремето, когато работеше в Неприключени следствия. Да отиде на местопрестъплението много след извършването на самото престъпление. Наричаше го „търсене на призраци“. Вярваше, че всяко убийство оставя своя отпечатък върху мястото, независимо колко време е изтекло.

В този случай бяха изтекли само няколко месеца, но случаят пак си беше стар.

Слезе и се огледа. Нямаше много коли. От едната страна се издигаха голите задни стени на сградите, гледащи към Санта Моника, а от двете други — Г-образен жилищен блок, разделен от паркинга с ред високи стари кипариси. От четвъртата страна имаше дъсчен стобор, който ограждаше задния двор на частна къща.

Припомни си разказа на Лусия Сото за случая с Джеймс Алън. Предполагаше се, че жертвата е убита в стая 6 и после трупът е пренесен и захвърлен на уличката край Ел Сентро Авеню. Като се оставеше настрана въпросът защо изобщо е местено тялото, сега Бош се убеждаваше, че това е могло да се извърши без особено голям риск. Посред нощ паркингът най-вероятно пустееше и отвън не се виждаше нищо. Той се огледа за камери и не забеляза нито една. Клиентите на този мотел не горяха от желание да бъдат заснети.