Майкл Коннелли - Инсценировка

— Искам да кажа само, че станах обект на опит за полицейско сплашване. Но не съм се уплашил. Накиснаха ме и ме арестуваха. Не съм шофирал пиян и няма доказателства за такова нещо. Ще оспоря обвинението и ще докажа невинността си. Няма да успеят да ми попречат да защитавам онеправданите членове на нашето общество. Благодаря ви.

Надигна се врява и репортерите го отрупаха с въпроси. Гърлен женски глас заглуши останалите:

— Защо се опитват да ви сплашат?

— Не знам още — отвърна Холър. — Водя няколко дела, в които възнамерявам да защитя клиентите си, като изоблича полицията. Те го знаят. Натискът може да идва от всяка заинтересувана страна.

Същата жена зададе доизясняващ въпрос:

— Възможно ли е да е свързано с делото за убийството на Лекси Паркс?

— Нямам представа — отвърна адвокатът. — Известно ми е само, че с мен постъпиха несправедливо. И тази постъпка ще бъде наказана.

— Взели са ви кръв в „Куин ъв Ейнджълс“ — извика друг репортер. Бош знаеше, че е от „Таймс“, макар да не си спомняше името му. Но човекът имаше източници в полицейското управление и обикновено разполагаше с достоверна информация. — Според ЛАПУ концентрацията на алкохол е била едно цяло и едно на хиляда. Това е над законовата граница.

Холър кимна, сякаш очакваше тези думи и се радваше на възможността да оспори обвинението.

— Резултатът беше нула цяло и шест — провери си източника, Тайлър. После в ЛАПУ използваха грешна екстраполационна формула, за да го изтеглят над границата от нула цяло и осем по време на ареста. Формулата няма да издържи в съда и аз ще бъда оправдан.

Бош трябваше да отиде да докара колата, но искаше да догледа представлението на Холър. Адвокатът проявяваше невероятно спокойствие и самоконтрол пред навалицата от журналисти. Държеше се смело и непоколебимо. Хари му се възхищаваше. Нищо чудно, че омайваше съдебните заседатели.

— Но вие и преди сте били арестуван за шофиране в нетрезво състояние, нали? — попита друг репортер.

— Не става въпрос за преди — отвърна Холър. — Става въпрос за сега и дали искаме нашето полицейско управление да упражнява тормоз над мирните граждани. Държавата все повече се намесва в живота ни. Къде можем да окажем съпротива? Ето, аз оказвам своята съпротива тук!

Въпросите започнаха да се повтарят и да се отклоняват от темата. Стана ясно, че репортерите няма да престанат да питат, докато Холър не престане да отговаря. Тълпата се състоеше от представители на местната новинарска преса и на по-неутрални развлекателни медии. Мики се нареждаше сред онези малцина, които бяха интересни и за двете групи. Последният въпрос, който Бош чу преди да завие зад ъгъла на път за гаража, беше дали Холър поддържа връзка с Матю Макконъхи и ще има ли продължение на „Адвокатът с линкълна“.

Мики отговори, че не знаел.

Холър умираше от глад. Бил отказал предложената му в затвора закуска от сандвич с лионска наденица и ябълка. Но преди да яде искаше да вземе колата и джиесема си.

Аронсън ги остави, за да се върне към собствените си ангажименти в съда. Бош закара Холър в Полицейския служебен гараж и по пътя адвокатът му разказа за ареста и защо е сигурен, че цивилните ченгета, които го закопчали, го били дебнали в засада. Нищо в разказа не доказваше такова заключение и Хари реши, че това си е чиста проява на параноя. Струваше му се странен обаче фактът, че Холър е задържан от цивилни полицаи, и се чудеше дали Мики не е станал случаен обект на операция на нравствената полиция.

ПСГ се поддържаше по договор от фирмата „Холивуд Тоу“ на Мансфийлд Авеню. Холър плати дължимата такса, без да спори, и служителят му подаде ключовете от колата. Адвокатът се вторачи в тях, после попита:

— Да не сте ми разбили колата?

Мъжът хвърли поглед на документа, който Холър току-що беше подписал, и каза:

— Не сме, господине. Няма разбити ключалки — тук пише, че автомобилът е бил отключен при нашето пристигане. Ние следим подобни неща, господине. Ако желаете да направите възражение или да подадете жалба, ще ви дам да попълните съответния формуляр.

— Сериозно? Басирам се, че тутакси ще разгледат жалбата ми. Я просто ми кажете къде с колата.

— Двайсет и трето място. По централната пътека и наляво.

Бош последва Холър към линкълна. Мики първо вдигна джиесема си от предната седалка и провери дали са го бърникали. Телефонът беше защитен с парола и изглеждаше невредим. После отвори багажника и прегледа трите кашона, като отмяташе разделителите с показалец, за да се увери, че всичките му папки са налице. Накрая извади куфарчето си и го отвори върху покрива на колата.