Майкл Коннелли - Инсценировка

— Е, сега ще се научиш — каза той. — Ще си с приятели и ще се забавлявате.

— С хора, които сигурно повече няма да видя след като завърша — отбеляза дъщеря му. — Не знам защо… Искам просто да кажа, че екскурзията би трябвало да е по желание. А не задължителна.

Бош кимна. Настроението и явно щеше да става още по-мрачно с всеки негов следващ опит да я ободри. Вече му се беше случвало.

— Виж, имам да чета едни неща — каза той. — Лека нощ, миличка.

— Лека нощ, тате.

Хари се приближи до нея и я целуна по темето. После посочи големия сив сак на пода и каза:

— Мисля, че трябва да носиш спалния чувал отделно. Иначе ще ти заеме прекалено много място.

— Не — отсече Мади. — Казаха всичко да е само в един сак и не успях да намеря по-голям.

— Добре, извинявай.

— Тате, колко си пил, между другото?

— Едно мартини. С чичо ти. Аз си тръгнах, той остана.

— Сигурен ли си?

— Да. Понеже имам работа. Е, лека нощ.

— Лека нощ.

Бош излезе, затвори вратата и си напомни, че дъщеря му е на етап от живота си, в който е подложена на силен стрес. Мади се учеше да се справя с това, но когато изпускаше парата, той често ставаше обект на атаките й. Не можеше да я обвинява и не биваше да се разстройва. Само че е лесно да се каже…

Съжаляваше, че беше хвърлил чичо Мики на акулите.

Отиде в кухнята да вечеря. Сам.

Цъфна на адвокатското гише във фоайето на централния мъжки затвор точно в 9.00, но Мики Холър го нямаше. До гишето стоеше млада жена с куфарче.

— Господин Бош? — каза тя, когато Хари се приближи.

Той не отговори веднага. Още не беше свикнал да се обръщат към него с „господин“.

— Същият — отвърна накрая.

Жената му подаде ръка. Хари трябваше да премести папката, която носеше, под другата си мишница, за да се ръкува.

— Аз съм Дженифър Аронсън. Работя при господин Холър.

Даже да се бяха срещали, Бош не си я спомняше.

— Той трябваше да ме чака тук.

— Да, знам. В момента е зает, но аз ще ви вкарам при господин Фостър.

— Не трябва ли да ме придружава адвокат?

— Аз съм адвокат, господин Бош. И съм помощник-адвокат в този процес. Вършила съм доста работа по вашето гражданско дело.

Бош осъзна, че я е оскърбил. Подведен от възрастта й — тя най-вероятно още нямаше трийсет, — я беше помислил за секретарка на Холър.

— Извинявайте. Обаче очаквах да се срещна с него. Къде е той?

— Излезе нещо спешно, което ще го забави, но ще се опита да дойде при първа възможност.

— Това не ме устройва. Ще му позвъня.

Хари се отдръпна от гишето, за да се обади по телефона. Аронсън го последва.

— Не можете да се свържете с него. Хайде да влезем и да започнем разговора, а господин Холър ще пристигне веднага щом се освободи.

Бош затвори, след като записаният глас на Холър му предложи да остави съобщение, и погледна Аронсън. Виждаше, че го лъже или крие нещо.

— Какво се е случило?

— Моля?

— Къде е той? Криете нещо от мене.

На лицето й се изписа разочарование, че не е успяла да го заблуди.

— Добре де, той е в градския затвор — накрая призна тя. — Снощи го арестуваха по изфабрикувано обвинение в шофиране в нетрезво състояние. Платих му гаранцията и всеки момент ще го освободят.

— Аз бях с него снощи. — Бош повдигна вежди. — По кое време се е случило?

— Към десет.

— Защо казвате, че обвинението е „изфабрикувано“?

— Защото ми позвъни, когато го принудиха да спре, и ми обясни всичко. Каза, че вероятно са го причаквали пред „Мъсоу & Франк“. Често се случва. Целенасочено наблюдение. Постоянно накисват разни хора.

— Пиян ли е бил? Аз си тръгнах към седем и половина осем. Той е останал поне още два часа.

— Каза ми, че не е пиян и че щял да се разстрои, ако ви съобщя всичко това. Моля ви, хайде да влезем и да започнем разговора.

Бош поклати глава. От цялата тази история започваше да му писва.

— Дайте да вършим работа — отстъпи той.

— Ще ви трябва това писмо. Аронсън бръкна в куфарчето си и му подаде сгънат лист. Тук се казва, че сте следовател и работите при господин Холър по този случай. Формално ще работите под ръководството на Денис Войчеховски, който има лиценз за частен детектив.

Бош разгъна листа и бързо го прочете. Оттук нататък нямаше връщане. Знаеше, че ако приеме тези условия и използва писмото, за да получи достъп до затвора, официално ще стане следовател в полза на защитата.

— Сигурна ли сте, че ще ми трябва?

— Ако искате да влезете и да се срещнете с господин Фостър, ще имате нужда от правен статут.