Майкл Коннелли - Инсценировка

— Сега ще се качим на тротоара и ще проведем полеви тест за трезвеност.

— Напротив, няма. Спирате ме, без да съм ви дал повод, и моето съдействие приключва с това, че отбих и ви дадох шофьорската си книжка.

— Нали разбирате, че отказът да се подложите на полеви тест за трезвеност или проверка с дрегер е причина за арест и отнемане на шофьорската ви книжка? После така или иначе ще ви откараме в болница и ще ви вземем кръв.

— Разбирам, но както вече ви казах, вършете си работата. Не съм пиян, в състояние съм да шофирам и не съм ви дал повод да ме спрете. Всичко това са пълни глупости. Имате ли камера на таблото в колата си?

— Не, господине.

— Няма проблем. По Холивуд Булевард има предостатъчно камери.

— Желая ви късмет.

— Нямам нужда от късмет.

— Предполагам, че сте адвокат, господине.

— Точно така. Само че вие вече го знаехте.

Елис забеляза, че зад техния необозначен седан спира патрулка, и извади свинската опашка от джоба на якето си.

— Бихте ли свалили дясната си ръка от колата? Поставете я зад гърба си.

— Разбира се.

Елис завърза ръцете му и стегна свинската опашка прекалено здраво, но Холър не възрази.

След като униформените полицаи отведоха адвоката в болница, за да му вземат кръв, Елис си сложи ръкавици за оглед на местопрестъпление, извади надуваем клин и пластина за отваряне на автомобилни врати от багажника на доджа и отиде при линкълна.

Холър се мислеше за много хитър, като бе заключил ключовете си в колата, но Елис беше още по-хитър. Изчака да отмине поредната вълна на трафика и пъхна клина в цепнатината между рамката на предния страничен прозорец и купето. После започна да стиска помпичката и клинът постепенно се наду и отвори двусантиметров процеп. Полицаят провря през него металната лента и натисна електрическия бутон върху страничната облегалка на вратата. И четирите ключалки изщракаха. Това автоматично изключваше и алармата. Елис отвори предната врата, пресегна се вътре и отключи багажника. Бяха наблюдавали адвоката достатъчно, за да му е известно, че Холър работи в колата си и държи документите в багажника. Патрулните полицаи бяха повикали автовоз от служебния гараж да прибере линкълна. Елис смяташе, че до пристигането му разполага поне с половин час за работа с документите.

Видя джиесема на адвоката на седалката, наведе се и го вдигна. Когато отвори екрана обаче установи, че е защитен с парола и съответно безполезен за него. Тъкмо се канеше да го захвърли, когато телефонът започна да звъни. Обаждаше се някоя си Дженифър Аронсън. Не я познаваше, но запомни името й и пусна джиесема на седалката.

Елис затвори предната врата и отвори задната. Наведе се вътре и видя на пода зад предната лява седалка куфарче. Отвори го на седалката и провери съдържанието му. Имаше три бележника с нечетивни записки. Отделен бележник за всяко дело. Имаше и купчина визитни картички, прихванати с ластик. Нищо особено. Затвори куфарчето и го върна на пода. После се измъкна навън и затръшна вратата.

Докато се насочваше към багажника, се обърна към партньора си в доджа. Лонг, който следеше полицейската честота, му даде знак с палци нагоре. Всичко беше наред. Елис кимна.

В багажника видя три продълговати кашона с папки. Златна мина. Бързо се зае да преглежда разделителите, докато не стигна до този с надпис „Фостър“.

Ухили се. Точно това му трябваше.

Вратата на стаята на дъщеря му беше затворена, но отдолу струеше светлина. Бош почука и каза:

— Ей, прибрах се.

— Здрасти, тате — извика в отговор Мади.

Хари зачака покана. Нищо. Почука отново.

— Може ли да вляза?

— Естествено. Отключено е.

Той отвори вратата. Дъщеря му напъхваше спален чувал в голям платнен сак на колела. До екскурзията останаха още няколко дни, но тя подготвяше всичко от списъка, който им бяха дали в училище.

— Вечеряла ли си? — попита Бош. — Взех храна от „Панера“ 6 6 Американска верига заведения за бързо хранене. — Б. пр. .

— Вечерях. Ти не се обади, затова си направих сандвич с риба тон.

— Можеше да ми пуснеш есемес.

— Ти също.

Хари реши да не задълбава повече в практиките им на общуване. Не искаше да се карат. Посочи сака и пръснатата на пода екипировка за къмпингуване.

— Вълнуваш ли се?

— Не особено — отвърна Мади. — Всъщност нямам никакъв опит с къмпингуването.

Бош се зачуди дали това е критика към него. Никога не я беше водил на къмпинг. Самия него никога не го бяха водили на къмпинг, ако не се броеше спането в палатки и окопи във Виетнам.