Майкл Коннелли - Инсценировка

Жената, която сваляше адвокатът, беше най-малко петнайсет години по-млада от него, а Холър нарушаваше основното правило при свалки с по-млади жени. Избягвай всякакво напомняне за възрастовата разлика — особено огледало зад бар.

Елис усети, че джиесемът в джоба му вибрира, и излезе в задния коридор. Влезе в една от телефонните кабини, остави шишето на пода, затвори вратата и прие повикването.

— Обектът се прибра вкъщи и май повече няма да излиза — съобщи Лонг.

— Къде?

— Горе на хълмовете. Бива си я къщата за полицейска заплата.

— Сигурен ли си, че няма да излиза?

— Не. Ако искаш да остана да го наблюдавам, още съм в района. Мога да се върна.

Елис се замисли. В главата му се оформяше план. Краткосрочен. Имаше нужда от Лонг в ресторанта. Докато доизчистваше детайлите, партньорът му наруши мълчанието.

— Идентифицирах го.

— Как? Кой е?

— Отпред беше паркирана друга кола, но когато я проверих, информацията пак беше скрита. Само че на тротоара има кофа за смет. Измъкнах две торби, отдалечих се и прерових боклука. Открих поща. Името му е едно такова странно — Йеронимус Бош. Всички писма са адресирани до него.

— Йеронимус. Като художника.

— Какъв художник?

— Няма значение. Върни се тук. Имам план да забавим нашия човек в „Мъсоу & Франк“.

— Дай ми петнайсет минути.

— Опитай да ги сведеш до десет. Май се кани да си ходи.

Елис затвори, вдигна бирата си и се върна на бара в стария салон. Холър още беше там, но жената, която допреди малко сваляше, я нямаше и на нейното място седеше мъж с бяла тениска и черно кожено яке. Адвокатът размахваше сребриста кредитна карта и се опитваше да привлече вниманието на бармана. Готвеше се да си върви.

Елис се пресегна между двама клиенти и остави бутилката си на бара. После се качи по стълбището и излезе от ресторанта. По обратния път към Лас Палмас Авеню видя потъналия в сенки пешеходен вход на обществен гараж, където можеше да чака Лонг и в същото време да наблюдава паркинга на „Мъсоу & Франк“.

Докато навлизаше в мрака, едва не се препъна в нещо. Разнесе се шумолене, последвано от изпъшкване.

— Мамка му бе, човек, това си е мойто място!

Елис бръкна в джоба си, извади джиесема си, включи дисплея и го насочи надолу. Някакъв мъж се измъкваше от мръсен спален чувал, проснат на бетонната настилка. Натъпканите му в найлонови пликове вещи бяха опрени на стената. Елис погледна назад и не забеляза никого на улицата. На ресторантския паркинг също нямаше и следа от Холър. Той отново се обърна към бездомника, взе решение и докато мъжът се изправяше на четири крака, го изрита в ребрата. Усети вибрациите от удара по целия си крак и разбра, че му е строшил някоя кост. Бездомникът се просна по гръб и издаде звук на ранено животно. Преди да успее да извика, Елис с цялата си тежест скочи върху гърлото му и му премаза гръкляна. След това се отдръпна и заби петата си в горния край на носа му. Нещастникът се отпусна безмълвно.

Елис прибра телефона в джоба си и зае позиция в ъгъла, откъдето можеше да наблюдава излизането на Холър. Съвсем скоро го видя да се появява от задния вход на ресторанта и процеди:

— По дяволите!

Докато плащаше на пазача и си взимаше ключовете, адвокатът не проявяваше признаци на алкохолно опиянение. Елис позвъни на Лонг.

— Къде си бе, мама му стара?

— На две минути от тебе. Току-що завих по Холивуд Булевард.

— Ще чакам на същото място. Включи радиото.

— Добре. Защо?

Елис прекъсна връзката, без да отговори. Забеляза, че докато крачи към линкълна си, Холър приказва по мобилния си телефон. Елис бръкна в джоба си, извади втори джиесем и го включи. Винаги носеше резервен, от който после можеше да се отърве. Докато го чакаше да зареди, зад него се разнесе гъргорене, което отекна в затвореното бетонно пространство. Той се обърна и отново заби петата си в мрака, където знаеше, че лежи бездомникът. Обувката му улучи плътна маса и гъргоренето утихна.

Щом апаратът зареди, Елис набра номера за спешни повиквания и изтегли ръкава на якето си пред дланта си, за да си промени гласа. Отговори телефонистка, която определи като чернокожа. Говореше спокойно и компетентно.

— Деветстотин и единайсет 5 5 Телефонът за спешни повиквания в САЩ. — Б. пр. , какъв е случаят?

— Един тук шофира пиян, ще убие някого.

— Къде се намирате, господине?

— На Холивуд Булевард и Лас Палмас. Той тъкмо потегли пред мене по Холивуд.

— На изток ли пътува, или на запад?