Майкл Коннелли - Инсценировка

— Това може да ми е от полза — заяви адвокатът. — Всичко това. Направо ще ги съсипя.

— Виж, тези неща смущават мен. Което не значи, че ще смутят съдебните заседатели и съдията. Казвам ти, твоят човек най-вероятно го е извършил. Аз просто ти обяснявам какво съм забелязал. И имам един въпрос.

— Да?

— ДНК на Фостър фигурира в щатската база данни заради оня арест по подозрение в изнасилване. Това също не се връзва.

— Не се връзва, понеже беше празна работа.

— Разкажи ми повече за случая.

— Жертвата била дрогирана и изнасилвана в продължение на няколко дни в една нелегална квартира за трафик на имигранти. И копелето, дето го направило, й татуирало надписа „Собственост на Ролинг Фортис“. Тя избягала и тъй като полицията нямала други улики, прибрали за разпит всички, за които имали данни за принадлежност към бандата. Не успяха да му го лепнат просто защото беше невинен.

— Кофти история. На процеса ще стане ли дума за нея?

— Не и ако зависи от мене. Обстоятелствата са съвсем различни. Онзи случай няма отношение към сегашното обвинение.

Бош кимна и отново се замисли защо се замесва в този случай и с този клиент.

— Е, утре ще разговаряме с него, и после? — попита Холър. — Какво ти трябва от мене?

Хари допи водката в чашата си. Не посегна към шейкъра. Искаше да е абсолютно трезвен, когато се прибере. В това отношение дъщеря му беше по-строга и от съпруга.

— Чакай да видим дали ще продължа тази работа и след разговора. Ако я поема, струва ми се, трябва да кажеш на съдията, че искаш достъп до всички видеозаписи, които са изгледали Корнел и Шмит. Те са търсили Дей’Куан. Аз обаче се питам кой друг може да се мярка на местата, на които е била Лекси Паркс.

Холър насочи показалец към него и поклати одобрително глава.

— Алтернативна теория за престъплението. Алтернативен заподозрян. Загрях. Бива си я тази тактика.

— Не, не я бива, или поне засега. И трябва да те предупредя. Утре няма да се държа любезно с твоя клиент. Той е обвинен в убийство и точно така ще се отнасям към него. Когато приключим, Фостър вече може да не иска да работя за тебе или за него.

Бош плъзна чашата си към бармана и се изправи. Видя, че някаква жена се озърта за свободно място, и й махна с ръка, че тръгва.

— Ще се видим утре в девет — каза на Холър. — Гледай да не се успиш.

— Не се бой — отвърна Мики. — Ще те чакам.

Елис и Лонг наблюдаваха от автомобил, паркиран до тротоара на Лас Палмас Авеню, западно от задния паркинг на „Мъсоу & Франк“. В купето цареше спокойно мълчание, идващо от години на седене в коли и наблюдаване на хора. Преди известно време Лонг беше влязъл в ресторанта и от отсрещния край на бара бе видял, че адвокатът разговаря с някого — човек, когото Лонг не познаваше. Затова, когато оглеждаше паркинга и забеляза същия тайнствен непознат да стои под лампата пред будката на пазача, рязко се надигна на предната дясна седалка.

— Ей го оня — посочи Лонг. — Човека, с когото Холър имаше среща.

— Сигурен ли си? — попита Елис.

— Да — потвърди партньорът му. — Иди ти. За всеки случай.

В случай че мъжът при будката е запомнил Лонг от бара. Ала нямаше нужда да довършват такива изречения.

Елис остави бинокъла на таблото и слезе от колата. Лонг се прехвърли зад волана. Пак за всеки случай. Елис влезе в паркинга и се вмъкна между два автомобила — преструваше се, че току-що е паркирал и отива в ресторанта. Изчака мъжът да получи ключовете си от пазача и да се насочи към колата си. После излезе с ръце в джобовете и тръгна по същата алея, по която се приближаваше непознатият — гладко обръснат, строен, с гъста сива коса. Най-вероятно около петдесет и пет годишен, макар че можеше и да е от онези скапани късметлии, които изглеждат по-млади от истинската си възраст.

Точно преди да се разминат непознатият свърна наляво между два автомобила и отключи вратата на стар джип „Чероки“. Елис нехайно погледна към регистрационния му номер и когато продължи към стълбището пред задния вход на „Мъсоу & Франк“, натисна клавиша за бързо набиране, за да се свърже с Лонг. Когато партньорът му отговори, му съобщи модела и номера на колата и му каза, че влиза вътре, за да провери какво прави адвокатът.

— Мислиш ли, че трябва да проследя джипа? — попита Лонг.

Елис се замисли. По принцип не обичаше да се разделят. Но ако този човек участваше в играта, щяха да пропуснат шанса.

— Не знам — отвърна накрая. — Ти как смяташ?

— Влез вътре и си вземи бира. Аз ще видя къде отива тоя тип.