Майкл Коннелли - Инсценировка

Събра всички снимки на трупа от леглото и ги прибра, в случай че дъщеря му влезе в спалнята му. После се зае с втората група снимки, направени във всички други стаи в къщата по време на огледа на местопрестъплението. Те отразяваха добросъвестността на разследването. Бош знаеше, че заснемането на другите стаи е извършено по настояване на главните следователи. Това показваше, че двамата не са я карали през просото.

Тъй като имаше по няколко фотоса от всяко помещение, разглеждането им му отне повече от половин час. Видя само нормална обстановка в един грижливо подреден дом, в който нямаше деца, а съпрузите работеха на пълен работен ден и водеха активен начин на живот. Втората спалня се използваше за спортна зала, а третата — за кабинет. В едноместния гараж държаха велосипеди, сърфбордове и оборудване за къмпинг. Нямаше място за кола.

Бош обърна особено внимание на домашния кабинет. Изглеждаше, че го е използвала главно Лекси Паркс. Дреболиите и сувенирите на бюрото и по книжните лавици зад него явно бяха събирани по време на работата и в общината. Имаше преспапие от западнохоливудския Ротари Клъб и рамкирани благодарности от различни организации на гейове и лесбийки за нейния принос в издаването на разрешения за ежегодния гей парад, който привличаше участници и зрители от целия свят. На стената зад бюрото висеше диплома от университета „Пепърдайн“ на името на Александра Абът Паркс. За рамката бяха защипани баджове от събития, на които жертвата беше присъствала служебно. Бош разбираше, че работата й е изисквала значителна социална активност и че това най-вероятно допълнително е затруднило търсенето на точката, в която са се пресекли пътищата на Лекси Паркс и нейния убиец — бил той Фостър или някой друг.

Погледът му се спря върху рамката на дипломата — бе забелязвал бадж, който се различаваше от останалите. Такива червено-бели баджове носеха съдебните заседатели в окръга. Съгласно правилото за анонимност на него имаше само баркод и не беше означено нито кога, нито в кое съдилище се е провел процесът.

От всичко, което беше видял дотук, баджът на съдебен заседател го смути най-много. В „Хронологията“ и другите документи не се споменаваше следователите да са проверявали този момент. Макар да знаеше, че разследването е субективна материя, подлагана постфактум на критики от адвокати, съдии, съдебни заседатели и други детективи, му се струваше, че това или е пропуск, или нещо е скрито. Ако Лекси Паркс беше участвала в съдебен процес като заседател, следователите задължително трябваше да проучат този факт, защото това я поставяше в сграда, през която минава постоянен поток от престъпници и обвиняеми. В случаи като този, в който жертвата изглежда избрана случайно, винаги има пресечна точка. Място, където хищникът за пръв път среща плячката си. Задачата на следователите е да открият пресечната точка, в която житейският кръг на жертвата се пресича с този на хищника.

Бош трябваше да прецени дали следователите Ласло Корнел и Тара Шмит са пропуснали тази вероятна пресечна точка, или нарочно не са я споделили в следствените материали, за да затруднят максимално защитата.

За момента той остави тези мисли настрани и се върна към другите снимки. В кабинета имаше два килера, заснети от различен ъгъл. В единия висяха закачалки с летни рокли и блузи, на лавиците над които бяха наредени кутии за обувки. Паркс явно държеше в този килер дрехите, които не носеше през сезона. По време на убийството й през февруари температурите бяха по-ниски.

Във втория килер се съхраняваха кашони от компютри, принтери и домакински уреди. На най-горната лавица Хари видя кафява квадратна кутийка, най-вероятно от кожа. Нямаше фирма или лого, но гой предположи, че е от часовник, и проучи изображението с лупата си. Естествено, нямаше как да установи дали е празна и дали е от женски или мъжки часовник. Ако се съдеше по кафявата кожа, трябваше да е от мъжки.

Чу, че входната врата се отваря. Дъщеря му се прибираше. Тъкмо се зае да прибира втората група снимки, когато тя го повика.

— В стаята съм си — извика в отговор той. — Ей сега идвам.

Събра всички снимки и документи и ги остави на бюрото. После извади джиесема си и позвъни на Мики Холър. Адвокатът вдигна веднага. Фоновият шум показваше, че пак е в колата си.

— Добре, готов съм да поговорим — каза Бош.

Срещнаха се на бара на „Мъсоу & Франк“ и си поръчаха водка мартини.