Майкл Коннелли - Инсценировка

Снимките от местопрестъплението бяха зловеща гледка. Убийството на Лекси Паркс беше извършено с изключителна жестокост, която не се притъпяваше от факта, че Бош го проучваше през окото на обектива. Той познаваше тази сурова прямота. Полицейските фотографи не бяха творци. Тяхната задача беше да запечатат всичко и фотографът от екипа на това местопрестъпление я беше изпълнил добре.

След като подреди снимките в редици и колони по осем, Хари се изправи до леглото и обхвана с поглед цялата тази страховита мозайка. После започна да вдига снимките една по една, за да ги разгледа отблизо. Дори извади лупа от едно от чекмеджетата на скрина, за да проучи отделни кадри още по-подробно.

Напредваше мъчително. Така и не беше свикнал с огледите на местопрестъпления. Имаше опит със стотици случаи и безброй пъти бе виждал резултатите от човешката безчовечност. Мислеше си, че ако обръгне, нещо в душата му ще изчезне, нещо, от което се нуждае, за да си върши работата. Човек трябваше да реагира емоционално. Тъкмо тази реакция драсваше клечката кибрит, която възпламеняваше огъня на непримиримостта.

Този път клечката кибрит драснаха дланите на Лекси Паркс. Очевидно се беше съпротивлявала, протягайки ръце, за да се защити, ала бързо я бяха надвили с многократни удари по лицето. Ръцете и лежаха на леглото с дланите нагоре, все едно показваше, че се предава. Това го трогна. И го разяри, изпълни го с желание да открие виновника и да го накаже.

„Как може Холър да защитава човека, който е извършил такова нещо?!“

Отиде в банята да си налее вода. Изпи я на прага, вторачен в снимките от разстояние. Трябваше да се успокои, за да може да продължи да анализира местопрестъплението професионално.

Отиде пак до леглото и отново почна да проучва снимките и да прави заключения за убийството. Жертвата вероятно бе спала в леглото си — лежеше от дясната страна, оставила лявата свободна за мъжа си. Убиецът вероятно я бе изненадал в съня й и я беше възседнал и обездвижил още преди да се е събудила. С едната си ръка сигурно и бе затиснал устата, а в другата може би беше държал оръжие. Тя вероятно бе вдигнала ръце, за да окаже съпротива, и тогава престъпникът бе започнал да я удря.

И не беше престанал. Беше продължил да й нанася удари с твърд предмет дълго след като престанала да се бори. Лицето на жертвата на тези снимки не приличаше на онова, което Бош беше видял във вестникарските репортажи. Лицето на жертвата на тези снимки всъщност изобщо не приличаше на лице. Носа на практика го нямаше, потънал в кашата от кръв и плът. И двете очни орбити бяха смазани и деформирани, сред кръвта лъщяха парчета натрошени зъби и кости. Клепачите бяха притворени, очите бяха изгубили нормалния си фокус. Едното гледаше напред, другото — надолу и наляво.

Хари седна на стола в ъгъла и се загледа отдалече в колажа от снимки. Можеше да е по-лошо само ако присъстваше на самото местопрестъпление — това щеше да прибави още сетивни възприятия към отвращението му. На никое местопрестъпление не миришеше приятно. Независимо колко време е минало, независимо колко е изчистено мястото.

Погледът му постоянно се връщаше към дланите на жертвата… изведнъж забеляза нещо — едва доловими следи по кожата на лявата китка. Изправи се и се върна при леглото. На заснетия с широкоъгълен обектив кадър се виждаше целият труп, както го бяха заварили. Той се наведе с лупата над снимката и установи, че на китката на жената има по-бледи линии, оставени от широка гривна или по-вероятно от часовник.

Тъй като в резюметата и рапортите изобщо не се дискутираше грабеж като мотив за убийството, липсващият часовник го заинтригува. „Дали жертвата го е носела по време на нападението? Или го е свалила преди да си легне? Може би е паднал или се е изхлузил, докато се е съпротивлявала? Или престъпникът го е взел като сувенир?“

Огледа нощното шкафче до трупа. Имаше бутилка вода, шишенце с лекарство, книга, но не и часовник. Той извади разпечатките и провери в рапорта за откритите вещи. Тъй като жертвата беше убита в собствения й дом, документът се отнасяше главно за предметите от местопрестъплението, които са били специално проучени от следователи или криминалисти. Не се споменаваше за часовник. Това означаваше, че не се е изхлузил, докато жената се е съпротивлявала. Не пишеше да е бил намерен сред завивките, на пода или където и да било другаде.

Хари прелисти „Хронологията“, за да провери дали не е пропуснал някаква информация за часовника в началните етапи на разследването — преди то да се съсредоточи върху Дей’Куан Фостър. Не откри нищо и прибави нова бележка върху папката под предишните си записки.