Майкл Коннелли - Инсценировка

Корнел: Е, господин Фостър, съгласен ли сте да си поприказваме — да ни отговорите на някои въпроси и да изясним някои подробности?

Фостър: Ами, да, ама за к’во се отнася? К’во си мислите, че съм направил бе, хора?

Корнел: Отнася се за Лекси Паркс. Познавате я, нали?

Фостър: Името ми звучи познато, обаче не се сещам. Може да съм и продал картина или пък да е майка на някое от хлапетиите, дето идват в ателието ми.

Корнел: Не, господине, Лекси Паркс не е купила картина от вас. Тя е онази жена от Западен Холивуд. Ходили сте у тях, спомняте ли си?

Фостър: В Западен Холивуд ли? Не, не съм бил в Западен Холивуд.

Корнел: Ами Винс Харик, него познавате ли го?

Фостър: Не, не познавам ник’ъв Винс Харик. К’ъв е той?

Корнел: Съпругът на Лекси. Помощник-шериф Харик. Познавали ли сте го, когато е работел в този участък?

Фостър: К’во? Не го познавам. Сега за първи път идвам тука.

Шмит: Бихте ли ни казали къде сте били през нощта на осми срещу девети февруари тази година? Пада се неделя. Къде сте били през онази нощ, господин Фостър?

Фостър: Отде да знам, еба ти?! Т’ва е било преди цели два месеца. А бе знаете ли, вечер или съм си вкъщи при семейството, приспивам момчетата, или работя в ателието. Често оставам там по цяла нощ да довърша нещо. Нямам уроци и мога да работя мойте си неща, нали разбирате? Тъй де, например някой иска моя картина и си плаща. И аз му я рисувам. Та може да избирате между вкъщи и ателието, щото няма къде другаде да съм бил. И си знам правата, а вие май нещо ми кроите. Сега май си искам адвоката. Сега искам Мики Холър да ме представлява в цялата тая работа — за к’вото и да се отнася, еба ти!

Корнел: В такъв случай ни кажете за протокола, господин Фостър, защо избрахте Лекси Паркс?

Фостър: За к’во да съм я избирал? Не познавам никаква Лекси и нямам представа за к’во говорите.

Корнел: Убили сте я, нали? Пребили сте я до смърт и после сте я изнасилили.

Фостър: Вие луди ли сте бе?! Направо сте побъркани! Повикайте шибания ми адвокат. Веднага!

Корнел: Как ли пък не, скапаняк такъв! Ей сега ще ти поднесат един брой адвокат на тепсия.

Шмит: Сигурен ли сте, че не искате още сега да изясним този въпрос? Сега е моментът. Ако в играта се включи адвокат, ние повече с нищо няма да можем да ви помогнем.

Фостър: Искам си шибания адвокат!

Шмит: Ще си го получите. Само че той няма да е в състояние да обясни как вашата ДНК се е озовала в тялото на Лекси Паркс. Единствено вие можете да…

Фостър: ДНК ли? К’ва ДНК? Мама му стара, к’во става тука?! К’ва… Не ви вярвам, шибаняци тъпи! Искам си адвоката и повече нито думичка няма да ви кажа.

Корнел: В такъв случай се изправете, господине. Арестуван сте по обвинение в убийството на Лекси Паркс.

Край на разпита.

Бош препрочете транскрипцията и си записа да напомни на Холър да поиска видеозаписа. В стаята най-вероятно имаше монтирана камера. Ако решеше да поеме случая, трябваше да наблюдава жестовете и мимиките на Фостър, да чуе интонацията на всеки глас. Това щеше да му каже повече от думите в разпечатката. И макар да знаеше всичко това, от транскрипцията на краткия разпит оставаше с впечатлението, че Фостър не е очаквал въпросите за Лекси Паркс. Отговорите му като че ли разкриваха искрена изненада и после паника. Хари разбираше, че това всъщност не означава нищо. Сексуалните убийства обикновено се извършваха от психопати, които притежаваха вродена способност при нужда да лъжат, да се преструват, да имитират изненада и смайване. Психопатите бяха страхотни лъжци.

Отбеляза мястото, където Корнел обвиняваше Фостър, че е пребил до смърт Лекси Паркс и след това я е изнасилил. Още не беше чел рапорта за аутопсията, но въпросът на детектива за пръв път загатваше, че убийството е предшествало изнасилването. Ако фактите действително бяха такива, в случая се включваше цяла нова серия психологически фактори.

Продължи да чете. По-нататък се описваха опитите на Корнел и Шмит да открият връзка между Дей’Куан Фостър и Лекси Паркс или чрез мъжа й и неговата работа, което щеше да означава, че мотивът е отмъщение, или чрез случайно засичане на хищник и плячка, което по-точно се вписваше в профила и вида на престъплението. Усилията им обаче не се бяха увенчали с успех. Както сам казваше по време на краткия разпит, Фостър никога не бил стъпвал в Линудския участък на Шерифското управление, където допреди пет години работел Винсънт Харик. Детективите не успели да намерят доказателства за противното и наистина, нямаше логична причина един гангстер от Ролинг Фортис в Лаймърт Парк да се отдалечава по бандитски дела чак толкова на изток. Линуд влизаше в територията на Блъдс. Просто не се връзваше.