Майкл Коннелли - Инсценировка

Рапортите на детективите от Шерифството бяха почти като онези, които пишеше Бош в ЛАПУ. Някои рубрики бяха различни, имаше известно разминаване и в номерацията. Той обаче лесно подреди всичко още преди да донесат чинията му с тънко нарязани свински ребърца. Хари остави документите пред себе си, а чинията настрани, за да продължи да чете, докато се храни.

Най-отгоре в купчината лежеше „Рапортът за произшествието“, който винаги следваше съдържанието в следствените материали. Само че тук нямаше съдържание — поредното „майната ви“ на обвинението към защитата. Бош го прегледа, ала всъщност не очакваше да научи нещо. Съдържаше информация от първия ден. Ако не беше грешна, нямаше да е пълна.

Хрупкавите свински ребърца бяха поднесени върху пържен ориз. Хари ги ядеше с пръсти като чипс. Като бършеше пръсти в книжната салфетка, за да прелиства страниците, без да ги омазни, бързо се запозна с няколко спомагателни и безсмислени доклада и стигна до „Следствената хронология“ — библията, същността на всяко разследване на убийство. В нея подробно се описваха всички действия на детективите. Оттук се зараждаше следствената теория. Тя щеше или да убеди Бош във виновността на Дей’Куан Фостър, или да му внуши същото съмнение, каквото изпитваше Мики Холър.

В повечето детективски екипи съществуваше разделение на труда, отработено в хода на редица следствия. Единият детектив обикновено пишеше рапортите и попълваше „журнала на убийството“. Освен „Следствената хронология“. Тя представляваше компютърен файл, до който имаха достъп и двамата, за да могат да записват собствените си действия по разследването. Файлът периодично се разпечатваше на тройно перфорирани листове, които се събираха в класьор или в този случай се прибавяха към следствените материали за защитата. Но най-актуалната версия винаги си оставаше файлът — жив документ, който постоянно растеше и се променяше.

Разпечатката на „Следствената хронология“ в папката съдържаше 129 страници и носеше подписите на детективите от Шерифското управление Ласло Корнел и Тара Шмит. Въпреки че през годините често беше контактувал с колеги от отдел „Убийства“ в Шерифството, Хари не познаваше нито един от двамата. Това щеше да го ограничи, тъй като техните умения и характери му бяха напълно неизвестни. Донякъде щеше да придобие представа за тях от следствените им действия и заключения, ала продължаваше да се опасява, че ресурсите му не са достатъчни. Познаваше други детективи от отдел „Убийства“ в Шерифското управление, които би могъл да поразпита, само че не смееше да го направи, за да не издаде, че всъщност работи за противниковата страна. Вестта за неговата измяна на каузата щеше да се разпространи и да стигне до ЛАПУ за броени часове, ако не и за минути. Не биваше да го допусне. Поне засега.

Първите седемдесет и пет страници от „Хронологията“ отразяваха следствените действия преди да направят ДНК връзката с Дей’Куан Фостър. Въпреки това Хари ги прочете внимателно, тъй като разкриваха първоначалната следствена теория на детективите, както и тяхната добросъвестност и педантичност. Бяха направили пълна проверка на съпруга на Лекси Паркс, за да установят невинността му, и всичко това подробно се описваше в документа. Макар Харик да имал желязно алиби за времето на убийството — участвал в преследването и ареста на автомобилен крадец, — следователите бяха достатъчно опитни, за да са наясно, че той може да е фактическият организатор. Въпреки че особеностите на престъплението — изнасилването и жестокостта на побоя — като че ли указвали в друга посока, те не се успокоили, докато не завършили изчерпателно проверката. Докато четеше тези части, Бош се изпълваше с все по-голямо уважение към Корнел и Шмит.

Отначало следствието се водело и в много други посоки. Детективите разпитали голям брой сексуални престъпници, живеещи в района на Западен Холивуд, проучили миналото на жертвата и професионалната й дейност за евентуални врагове.

Всички тези усилия бяха довели до задънени улици. След като бяха получили ДНК материала на убиеца, детективите бяха установили невинността на абсолютно всички, към които бе имало някакво, макар и съвсем далечно, подозрение. Не бяха открили сериозни конфликти в миналото на жертвата; не бе имало нито зарязани любовници, нито извънбрачни връзки от страна на Паркс или мъжа й. Като заместник-кмет, тя упражнявана значително влияние в администрацията и политиката на града, но имала последната дума по съвсем малко въпроси в областта на бизнеса и в нито един от тях не се било стигало до каквито и да било сблъсъци.