Майкл Коннелли - Инсценировка

Кой знае защо, нямаше желание да чете „Хронологията“ и останалите следствени материали вкъщи. Струваше му се, че ще е почти предателство да го направи на масата в трапезарията, където бе работил по безброй разследвания в Лосанджелиското полицейско управление. Потегли по Трета улица, излезе от центъра и се насочи към Западен Холивуд. Преди да продължи с материалите, искаше да види мястото, където е била убита Лекси Паркс. Смяташе, че е добре да се откъсне от документите и да се докосне до някои от физическите реалности в делото.

Къщата се намираше на Орландо Авеню южно от Мелроуз в квартал със скромни ниски постройки. Той спря до отсрещния тротоар и огледа сградата. Почти напълно я скриваше висок жив плет, в който беше изрязан сводест проход. През него се виждаше входната врата. Отпред имаше табела с надпис „ПРОДАВА СЕ“. Хари си помисли, че е доста трудно да продадеш къща, в която съвсем наскоро е извършено жестоко убийство. Ала сигурно бе още по-трудно да живееш в къщата, в която са убили жена ти.

Джиесемът му иззвъня и той отговори, без да откъсва поглед от сградата.

— Бош.

— Аз съм — разнесе се гласът на Холър. — Как върви?

— Върви.

— Още ли четеш следствените материали?

— До средата съм.

— И?

— Ами, нищо. Продължавам да чета.

— Просто си помислих дали не си…

— Виж сега, недей ме пришпорва, Мик. Правя каквото трябва. Когато приключа, ако реша да се заема, ще ти кажа. Ако не, ще ти върна материалите.

— Добре, добре.

— Чудесно. До скоро.

Бош затвори. Продължаваше да се взира в къщата. Забеляза, че в сандъчето за цветя до входната врата е забита табела с надпис „ПАЗИ СЕ ОТ КУЧЕТО“. Досега в следствените материали не се споменаваше Паркс и съпругът и да са имали куче. Хари забарабани с пръсти по волана и се замисли. Ако бяха имали куче, този факт нямаше как да не е отбелязан в рапортите. Домашните любимци винаги оставят следи в едно жилище. Такова нещо трябваше да се отчита в следствията.

Реши, че не са имали куче и че табелата е била поставена с превантивна цел. Ако нямаш куче, най-добре да се преструваш, че имаш. Само че дали убиецът е знаел, че не са имали куче? И ако е знаел, откъде?

След малко продължи по Орландо към Санта Моника Булевард и зави на изток към дома си, но отново отби в „Старбъкс“ на Феърфакс. Този път зареди брояча за четири часа и влезе в заведението заедно с папката.

Взе си черно кафе и се настани на кръгла масичка в ъгъла. Нямаше достатъчно място, за да разтвори папката и да пръсне документите, затова просто взе „Хронологията“ и намери мястото, до което беше стигнал. Преди това извади химикалката от джоба на ризата си и написа върху корицата:

КУЧЕ?

Трябваше да потвърди заключението си за кучето. Написването на тези четири букви бе почти подсъзнателна реакция на онова, което беше видял на местопрестъплението. Ала още щом постави въпросителния знак, Бош осъзна, че тази кратка думичка всъщност е голяма крачка към ангажирането му със случая. Трябваше да се запита дали работата толкова много му липсва, че действително ще премине границата и ще се включи в защитата на човек, обвинен в убийство. Защото щеше да е точно така. Адвокатът беше Холър, но ако приемеше предложението, Бош щеше да участва в защитата на неговия клиент, който лежеше в затвора, обвинен в изнасилване и фатален побой на жена.

Тилът му пламна от срам и той си помисли за всички онези бивши колеги преди него, които се бяха пенсионирали и още преди да се усетят, бяха започнали да работят при адвокати или дори в Бюрото за служебна защита. Хари беше прекъснал връзките си с тях, като че ли самите те са престъпници. В момента, в който научеше, че някой е пресякъл границата, започваше да го смята за персона нон грата.

А сега…

Отпи пареща глътка кафе и се опита да потисне безпокойството си. После продължи да чете следствените материали оттам, докъдето беше стигнал.

Детективите от Шерифското управление откарали Фостър от ателието му в участъка в Линуд, където им предоставили стая в следствения отдел. Разпитът бил кратък и към „Хронологията“ беше приложена цялата му транскрипция. Задали му само няколко въпроса, след което той разбрал, че е загазил сериозно, и поискал да повикат Мики Холър.

Корнел и Шмит не му съобщили, че са открили негов ДНК материал на местопрестъплението. Опитали се да затвърдят наличните доказателства, изтръгвайки признание от заподозрения. Само че не успели. Корнел започнал разпита, като прочел на Фостър конституционните му права сигурен начин да накараш да млъкне човек, който дотогава е бил готов да сътрудничи на следствието.